Намерението да се говори и пише за „араби“ и „Арабски свят“ ни изправя пред въпроса дали въобще съществуват подобни обобщаващи категории. Доколко е оправдано да разглеждаме като един народ или нация многомилионното население на 22 държави с различна историческа съдба, форма на управление, политика, икономика и местна култура? Всяко генерализиране в тази посока ни тласка да се връщаме към отминали епохи, когато арабите наистина са били обединени в халифат и са чувствали принадлежност към един народ с общ език и общи ценности. Така рискуваме да се доближим до идеалите и утопиите на арабския национализъм, които се опровергават от реалностите на съвременния свят.
Без да пренебрегваме общностния аспект, и дори напротив, като му отделяме специално внимание, не загърбваме и многообразието, различията, противоречията и конфликтите в арабския регион. Интересува ни също животът на арабите у нас и в другите държави от Европейския съюз, както и българският поглед към Арабския свят. И най-важното: изхождаме от дълбоко уважение към приносите на арабите в човешката цивилизация и от любов към техния език и култура. Това е ръководило винаги вдъхновителя на проекта АРАБИАДА – преводача на Корана проф. Цветан Теофанов, посветил близо петдесет години от живота си на изучаването и популяризирането на арабската литература.
Всеки ден добавяме по нещо ново - следим и отразяваме актуалните събития в подрубриката "Арабският свят днес", обогатяваме информацията за арабската история, литература и култура, стремим се да обхванем тематиката в цялата ѝ широта и сложност и същевременно да не изпадаме в елитарен академизъм. Стараем се да бъдем интересни и забавни.
Все пак АРАБИАДА се римува с ШЕХЕРАЗАДА.
Цветан Теофанов бе удостоен с висока награда
На тържествена церемония в Доха Цветан Теофанов получи лично от емира на Катар най-престижната в Арабския свят награда „Шейх Хамад“ за постижения в превода от арабски и принос в разбирателството между народите. Наградата на стойност 100 000 щатски долара му се дава за цялостна дейност и за превода на Свещения Коран и на сборника с хадиси Градините на праведниците на имам ан-Науауи, както и за превода на най-известните касиди на арабската древност (муаллакат) и на стихотворения от аббасидски автори. Събитието бе широко отразено във всички арабски медии.
Арабите днес населяват 22 държави, които се простират от Атлантическия океан на запад до Арабско море на изток и от Средиземно море на север до Африканския рог и Индийския океан на югоизток. Арабските държави заемат територия от 8 046 720 км2 с население около 423 милиона, което включва и други етноси освен арабите. Най-многобройни са жителите на Египет, а най-малко е населението на Коморските острови (Коморския съюз).
18 декември е определен от ООН за Международен ден на арабския език, защото на тази дата през 1973 г. арабският става шестият международен език, използван в Генералната асамблея на ООН заедно с китайски, английски, френски, руски и испански. Налага се да направим уточнението, че съществуват различия, които изискват да говорим поне за два езика: писмен (книжовен) и говорим, използван във всекидневието под формата на множество регионални и местни диалекти.
Йоана Хинчева ни запознава с цензурата и забраната на филма "Барби" в Кувейт
През август 2023 г. кувейтското правителство забранява излъчването на въпросния филм, който получава широко международно признание. Страната се смята за една от прогресивните в Залива с парламент, конституционен съд и активно гражданско общество. Въпреки това тя зае най-консервативната позиция, дори и след като Саудитска Арабия одобри филма. Националните цензурни органи в Арабския свят заявиха твърда позиция. Техните решения са показателни за това колко либерална или консервативна е дадена страна.
Критиките към филма на Запад са свързани с представянето в него на отношенията между мъжа и жената и на ролята им в обществото. В Залива бурните емоции и недоволството се пораждат от влиянието на ЛГБТИ-общността.
Тарик Рамадан за евроисляма
Eдин от най-изявените, макар и спорни, европейски мюсюлмански интелектуалци-реформатори, философът проф. Тарик Рамадан (род. 1962), е внук на Хасан ал-Банна, основателя на организацията "Мюсюлмански братя". Той e египтянин по произход и швейцарски гражданин по паспорт, роден, израсъл и образован в европейска среда.
В трудовете му се дискутират три фундаментални теми: нуждата от духовна религиозност сред мюсюлманите на основата на ислямските първоизвори; излизането на западните мюсюлмани от изолацията им на малцинство и пълноценното им участие в обществата, в които живеят; изискването за нов, вдъхновен от вярата морал в поведението на всеки отделен мюсюлманин и в социалните и икономическите взаимоотношения.
Трагедията на Судан
Две години след избухването на гражданската война Судан тъне в хаос Смята се, че това е най-голямата хуманитарна криза в света. Близо 64% от над 50-милионното население зависят от социални помощи. Близо 25 милиона души са засегнати от хроничен глад. По преценки на ООН, около 12 милиона суданци са прокудени от родните им места, а 3,4 милиона от тях - към съседните страни Египет, Етиопия, Чад и Либия.
По последни данни на международните хуманитарни организации жертвите са около 150 000. Бойците от „Силите за бързо реагиране“ опустошават всичко.
Обвиняват ги в тежки нарушения на човешките права. Но и националната армия не щади населението – бомбардира пазари, има и сведения за екзекуции в Хартум след като е бил завзет отново.
23 април 2025 г.
