Арабският свят днес

Д-р Басем Кара Али за събитията в Ливан

Д-р Басем Кара Али е български възпитаник, завършил е медицина у нас и се е реализирал пълноценно в родния си Ливан. Той е представител на средната класа - уважаван професионалист и глава на солидно семейство. Споделя гнева на хората и подкрепя протестите. Затова и се обърнахме към него с въпроса:

какво се случва днес в Ливан?  

Д-р Басем Кара Али

За да се разбере какво се случва в Ливан днес, би трябвало да се запознаем с биографията на президента Мишел Аун, или генерал Аун, както обича да го наричат, или „Човека на противоречията“, с каквито е осеян житейският му път. Той се впуска в две гибелни войни, нанесли много щети на ливанците, и по-специално на християните, по време на Ливанската война.

Първата война, или Войната за освобождение, която продължава шест месеца, се води срещу сирийската армия и завършва през март 1989 г. с артилерийска атака от страна на сирийските сили срещу  президентския дворец Баабда и Министерството на отбраната.

Вторият конфликт, в който генерал Аун се впуска през 1990 г., е т.нар. Война за отстраняване. Тогава той оглавява военното правителство и повежда битка със своя съюзник Семир Жаажаа, командир на Християнските милиции (паравоенни формирования, наречени Ливански сили). Под лозунга "обединяване на оръжието под знамето на законността" Аун цели всъщност разоръжаване и отстраняване на милициите от политическата сцена. Генералът заповядва отреди на ливанската армия да предприемат действия за прогонване на милициите от християнските райони в Източен Бейрут. Този конфликт става причина за най-масовата емиграция на християни през цялата ливанска гражданска война.

През 1990 г. сирийската армия подлага на ожесточени бомбардировки президентския дворец Баабда, който по онова време е резиденция на генерал Аун в качеството му на премиер начело на военното правителство. След приключване на мандата на Амин ал-Джумайл се оказало невъзможно да се проведат избори за нов президент.

Тогава Аун избягва от двореца и се скрива във Френското посолство, като оставя другарите си по оръжие да водят битката със сирийската армия с цената на много загинали и ранени. В посолството Аун остава около единайсет месеца преди да замине в изгнание за Франция, където пребивава петнайсет години.

По време на престоя си във Франция генералът гордо се хвалел с враждебността си към сирийския режим. На него принадлежи заслугата американският Конгрес да приеме през 2003 г. т.нар. Закон за търсене на равносметка от Сирия. Аун е изиграл важна роля и за издаване през 2004 г. на резолюция 1559 на ООН, която настоява за изтегляне на сирийската армия от Ливан.

Генералът остава във Франция до 2005 г. – годината, в която е убит премиерът Рафик ал-Харири и започва Кедровата революция – масови протестни акции за изгонване на сирийската армия от Ливан. Едно от последствията на тези събития е завръщането на Аун в страната.

Неговата конфликтна личност му пречи да постигне съгласие със съюзниците си от Коалиция 14 март – обединение на ливанските антисирийски партии и личности. Той предприема неочаквана стъпка, съюзявайки се с шиитската партия Хизбуллах – съюзника на сирийския режим, заподозрян за убийството на премиера Рафик ал-Харири.

През 2008 г. генерал Аун се амбицира да стане президент на републиката, но не успява. Вместо него е избран Мишел Сюлейман с мандат до 2014 г. След изтичането на този период Аун блокира за две години изборите за президент благодарение на мнозинството си в парламента. Страната остава без държавен глава до 2016 г., когато накрая генералът постига мечтата си да стигне до върха.

Ето как тази конфликтна и противоречива личност се обръща срещу своите съюзници –  Семир Жаажаа, водача на Християнските милиции, и Коалиция 14 март, враждебна към Сирия, а после подписва Договор за разбирателство с Хизбуллах, съюзника на Сирия. По същия начин той основава политическо движение с девиз за промяна, реформи и борба със семейния политически феодализъм, за да видим след това как назначава за свои съветници трите си дъщери, един от зетьовете му става депутат и министър на вътрешните работи, а също и други негови роднини получават високи държавни постове.

Това лицемерие, скрито зад лозунги за промени и реформи, породи масово възмущение и гняв у хората. Навред в Ливан цари корупция и поквара. Особено скандално е поведението на Джубран Басил, зетя на Мишел Аун, който се държи, сякаш той е кралят на Ливан, и е станал един от най-големите богаташи, натрупал милиарди.  

Освен това Ливан привлича вниманието и на международната общност, защото режимът се е поставил в услуга на Хизбуллах и изпълнява безропотно техните нареждания. Това доведе до значително увеличаване на безработицата, която надхвърли 40%, и до износа на капитали и оттеглянето на инвеститори от Ливан.

Правителството се оказва неспособно да намери решение на който и да било от проблемите на ливанското общество. Държавата има например два милиарда долара годишни разходи за производство на електроенергия, а хората са подлагани на режим за тока до 12 часа всеки ден. Това принуждава ливанците да плащат висока втора сметка на собственици на частни генератори, за да си осигурят електричество за бита. А те знаят, че съответното министерство (Министерството на енергетиката) от петнайсет години се намира под егидата на партията на Генерала. И същевременно постоянно се дават без особен резултат и се повтарят обещания, че този проблем и това огромно затруднение за хората накрая ще се преодолее.

Държавата не успя да се справи и с кризата за отпадъците, които задръстват улиците в градове и села. Нерегламентирани сметища се трупат в зелените равнини и планинските райони, замърсяват въздуха и подземните води, като причиняват рязко покачване на раковите заболявания в Ливан.

По най-безскрупулния начин бяха наложени още по-високи данъци, при това в атмосфера на скандални разобличения за кражби и корупция от страна на управляващата върхушка. Увеличиха се разходите за най-наложителните стоки и услуги: хранителни продукти, телефон, бензин, за да се стигне до такса за иначе безплатната платформа What’s Up и това преля чашата на търпението. Народът просто излезе на улицата – на бунт, на революция срещу корумпираните управници с искане да си ходят и да се проведат предсрочни парламентарни избори. И още, бе поискана оставката на президента и шефа на парламента, който заема този пост от четиресет години. Ливанският народ настоява и да бъде издаден закон за конфискация на незаконно придобито имущество от политици. Според някои западни разкрития стойността на присвоените по незаконен начин богатства достига около 800 милиарда долара. Иска се още да се потърси сметка от корумпираните управници, които докараха Ливан дотам, държавният дълг да се увеличи с около 100 милиарда долара.

Разбира се, за никого не е тайна, че скрита ръка се опитва да яхне вълната на народното недоволство, за да се стигне до темата за разоръжаването на Хизбуллах - да предадат оръжията си на ливанската държава – нещо, което е възможно отново да въвлече страната в гражданска война.