Арабският свят днес
Най-големите протести в Ливан от десетилетие
Ливан отново пламна
13 юни 2020 г.
Сред поредица от политически и икономически трусове в страната търпението на ливанците се изчерпа. Вече трети ден продължават протестите, предизвикани от резкия спад на ливанската лира. Стигна се до сблъсъци със силите за сигурност. Полицията отвърна със сълзотворен газ и гумени куршуми, за да разпръсне демонстрантите.
Подкрепяният от "Хизбуллах" ливански премиер Хасан Диаб обвини противниците си, без да ги назове, в задълбочаване на кризата и подхранване на размириците, защото според него се цели да се осуетят правителствените усилия за борба с корупцията. Подновеният конфликт може да усложни преговорите на Бейрут с Международния валутен фонд по програма за реформи, която да осигури милиарди за финансиране и за постепенно възстановяване.
19 октомври 2019 г.
Хиляди блокираха пътища и палиха гуми на масови протести в Ливан. Демонстрациите продължават втори ден. Недоволните граждани настояват за сваляне на политическия елит, който те обвиняват в разграбване на икономиката, довело до разпадането ѝ, информира "Ройтерс".
Най-големите протести в Ливан за десетилетие напомнят на Арабската пролет през 2011 г., която свали четирима президенти. В демонстрациите участват хора от всички прослойки. Те носят банери и скандират правителството на премиера Саад ал-Харири да подаде оставка.
Премиерът даде 72-часов срок на "партньорите си от правителството" да прекратят блокирането на реформите и заплаши, че ще предприеме други действия, но не каза дали ще подаде оставка. Той подчерта, че Ливан минава през "безпрецедентно, тежко време" и добави, че усилията му за реформи са блокирани от други в правителството, които той не иска да посочи.
Източник от полицията съобщи, че един протестиращ е убит, а други четирима са ранени, след като телохранител на бивш депутат е открил огън във въздуха в северния град Триполи.
Ливанската медия "Дейли стар" съобщава за сблъсъци между протестиращи и полицията.
Ливанците са бесни от инфлацията, нови данъчни предложения, които включват такса при обаждания с WhatsApp, а също и заради високите разходи за живот.
В безпрецедентен ход шиитски протестиращи атакуваха офиси на депутати от ливанската групировка "Хизбулла" и движението "Амал" в Южен Ливан.
Икономисти, инвеститори и редица агенции предупреждават, че задлъжнелият Ливан е близо до икономически срив.
28 октомври 2019 г.
Протестите в Ливан не стихват. Демонстранти подсилиха днес загражденията на магистралата за влизане в столицата Бейрут, като паркираха десетки коли на пътя, препречен с барикади вече повече от 10 дни, предадоха "Франс прес" и БТА. И други градове са засегнати въпреки призивите на политиците за край на блокадата, съобщи катарската телевизия "Ал Джазира".
Мярката бе приложена ден след зрелищна демонстрация на единство от страна на протестиращите, които успяха да формират жива верига, дълга 170 километра - от северната до южната част от страната, в знак, че са решени да не отстъпят нито крачка от своите искания.
Демонстрантите призоваха за обща стачка. Парализирали страната, те настояват от 17 октомври за оттегляне на цялата политическа класа, която смятат за неспособна и корумпирана, отбелязва "Франс прес".
Основните ръководители на партии поискаха да бъдат вдигнати загражденията, за да се възстанови нормалният живот, но вчера из социалните мрежи циркулираха множество призиви бариерите да бъдат подсилени. Тази сутрин редица отсечки от крайбрежната магистрала между Бейрут и Триполи бяха напълно затворени с коли, паркирани напречно на пътните платна.
Съобщено бе, че на места е блокирана и южната част от пътя, водещ от столицата до южните региони на страната. Днес е 12-ият ден от вълненията, но решение все още не се вижда на хоризонта. Войниците, разположени в някои зони, засега остават неутрални.
Според кореспондент на "Ал Джазира" блокадата е опит за изграждане на общностна солидарност с искането за оставка на правителството. Кабинетът обаче все още отказва да подаде оставка под натиск от улицата, "за да се избегне хаос в страната". Според същия източник обаче, ако пътищата се отворят и демонстрантите продължат единствено на големите площади (нещо позволено от властите), правителството "ще вземе решение".
Банките в Ливан, разтърсван от масови протести, останат затворени и днес в очакване стабилността да бъде възстановена, посочи ливанската банкова асоциация, цитирана от "Ройтерс". В изявление, разпространено от държавната информационна агенция на Ливан, банковата асоциация посочва: "Банковите операции ще бъдат сведени до осигуряване на заплати на клиенти и служители в края на текущия месец през банкомати."
Ливанският президент Мишел Аун заяви в края на миналата седмица, че е готов за диалог с протестиращите, за да бъде намерено най-доброто решение за спасяване на страната от финансов колапс, и добави, че е жизненоважно да се преразгледа съставът на правителството.
Вчера три хиляди ливанци и французи от ливански произход демонстрираха и по улиците на Париж в подкрепа на своите сънародници в Ливан. Те се събраха близо до Айфеловата кула. Демонстрантите скандираха "Светска революция" и "Метла" и разкритикуваха корумпираните според тях ливански ръководители. През последните години ливанската икономика сериозно се влоши, отбелязвайки растеж от едва 0.2 процента през 2018 година според оценките на Международния валутен фонд.
Парламентът на Ливан прие през юли бюджет за 2019 година, предвиждащ строги икономии, за да намали бюджетния си дефицит. Бейрут се ангажира през 2018 година да направи важни реформи в замяна на обещания за заеми и грантове от 11.6 млрд. долара, които невинаги са били изплащани.
1 ноември 2019 г.
Дни след оставката на премиера Саад Харири в резултат на многохилядните демонстрации ливанският президент Мишел Аун коментира ситуацията в страната. Първоначално той отхвърляше призивите на протестиращите и настояваше, че проблемите на Ливан не могат да се решат с натиск от улицата. Сега вече в публично изявление президентът призова за смяна на системата на управление.
След края на гражданската война (1990 г.), продължила 15 години, в страната бе възстановена система на подялба на властта на блокове на базата на верските общности. Съгласно т.нар. Национален пакт, неписани споразумения, премиерът например трябва да е суннит, председателят на парламента (Набих Бери, който не е спирал да заема поста от 1992 г.), е шиит, а президентът - християнин маронит.
Според местни медии коментарите на Аун може да подпомогнат компромис за бъдещето на новото правителство, което трябва да отдалечи Ливан от икономическата пропаст. Протестиращите искат кабинетът да е съставен от технократи - те за пръв път демонстрираха с национални знамена, а не с партийни. Гражданите обвиняват политиците, че са се обръщали само към електората си от съответната общност, вместо да мислят за благото на страната, и са се ръководили повече от клиентелизъм, отколкото от грижа за всички избиратели.
"Министрите трябва да се избират съобразно компетенциите и експертизата си, не политическата лоялност. Ливан се намира в критична ситуация, особено икономически", продължи Аун.
Шиитското движение "Хизбулла", подкрепяно от Иран, бе противник на смяната на правителството. Лидерът му Хасан Насрала, чиито представители според скорошна информация на "Ройтерс" опитвали да разубедят премиера да подава оставка, заяви малко след Аун, че е нужно бързо да се състави правителство, което да чуе исканията на демонстрантите. Той обаче добави, че случилото се е блокирало важни реформи. Атаки от поддръжници на "Хизбулла" срещу демонстриращите единство ливанци станаха основна заплаха за протестите в последно време. Някои анализатори отбелязаха, че разтърсването на политическата система може да е пагубно за влиянието на "Хизбулла", чиито съюзници съставят голяма част от сегашния парламент.
12 ноември 2019 г.
Хиляди протестиращи блокираха снощи центъра на Бейрут и други ливански градове, разгневени от телевизионно интервю на президента Мишел Аун, в което той каза, че съставянето на ново правителство може да се забави. Според Аун вероятно ще е необходимо още време, за да се определят дати за консултации с ръководителите на парламентарните фракции за номинирането на нов премиер. Президентът повтори тезата си, че за страната е най-добре да има кабинет, в който да влизат и политици, и технократи.
Премиерът Саад Харири подаде оставка на 29 октомври в отговор на безпрецедентните протести в цялата страна, започнали в средата на миналия месец. Недоволството избухна заради предложения за нови данъци, но бързо прерасна в призиви за оставка на кабинета и отстраняване на целия политически елит, управлявал Ливан от края на гражданската война от 1975 - 1990 г. Протестиращите искат технократско правителство и бързи реформи за справяне с най-тежката икономическа и финансова криза, която страната е преживявала от десетилетия. Политиците обаче са разделени, включително и по въпроса дали в новото правителство да има само експерти, или и политици. В интервюто си президентът Аун каза, че ако се състави правителство от технократи, то няма да има политическа подкрепа и няма да получи вот на доверие в парламента. Запитан дали съставянето на правителство ще бъде възложено отново на Харири, президентът каза, че не може да отговори на този въпрос, преди да са завършили консултациите.
Аун призова демонстрантите да се приберат по домовете, защото блокират функционирате на страната и с действията си може да изострят политическата конфронтация. С това изказване той визира факта, че през изминалите седмици имаше и демонстрации в негова подкрепа от привърженици на правителството. Аун прикани ливанците да не бързат да теглят парите си от банките и ги увери, че депозитите им ще бъдат гарантирани. Банките трябваше да отворят вчера, след като три дни бяха затворени заради стачка на служителите си, недоволни от агресивното поведение на клиентите.
27 ноември 2019 г.
Ливанският Червен кръст съобщи за десетки ранени през изминалата нощ при сблъсъци, ръкопашни и с камъни, между привърженици и противници на президента в различни градове и села в страната, предаде Асошиейтед прес.
Общонационалните протести срещу управляващия елит оставаха в общи линии мирни, откакто започнаха на 17 октомври. Но с проточването на процеса по съставяне на ново правителство напрежението се засили. Президентът Мишел Аун, който е християнин маронит, тепърва ще започне консултации с парламентарните сили за номинирането на нов премиер. Досегашният премиер саад Харири, който бе препочитаният кандидат на Аун и Хизбула да оглави нов кабинет, оттегли кандидатурата си, като заяви, че се надява да разчисти пътя за политическо решение след 40 дни на протести.
Продължителната безизходица събуди стари политически и религиозни съперничества и сблъсъците избухнаха в райони, които бяха фронтови линии по време на гражданската война от 1975-90 г. Насилието избухна най-напред в неделя вечер, когато привърженици на двете основни шиитски групи - Хизбула и движението Амал на председателя на парламента Набих Бери, атакуваха протестиращи, които бяха блокирали околовръстното шосе в Бейрут. Навремето то свързваше предимно мюсюлманските предградия на запад с християнските квартали на изток, припомня АП.
Някои от най-ожесточените сблъсъци тази нощ са били между шиитското предградие Шиях и съседния християнски квартал Ейн Румманех, където поддръжници на Хизбула и противниците им от десните християнски Ливански сили, хвърляли камъни едни срещу други. Стрелба в Ейн Румманех през 1975 г. отприщи 15-годишната гражданска война, която уби близо 150 000 души.
Също снощи привърженици и противници на Аун се били с юмруци и камъни в северния град Триполи, при което били ранени 24-има души, от които седем са в болница. В планинския град Бикфая 10 души са ранени, като петима от тях са хоспитализирани, при схватки, пак с камъни и ръкопашни, с поддръжници на дясната хрлистиянска партия Ливанска фаланга, според парамедиците от Червения кръст. Насилието избухнало, след като конвой от дузина коли с поддръжници на президента влязъл в града, който е историческа крепост на Фалангата. Лидерът на партията, сенаторът Сами Джемайел, нарече това провокация и призова симпатизантите си да не се поддават и да останат мирни.
Привърженици на Хизбула и Амал са атакували протестиращи също в град Баалбек и в южния пристанищен град Тир.
Полицаи и войници, изпратени в районите на сблъсъците, са овладели ситуацията за часове, съобщиха властите.
Ливанският премиер Хасан Диаб сформира ново правителство, предадоха световните агенции.
22 януари 2020 г.
В реч малко след като ливанският президент Мишел Аун подписа назначаването на новия кабинет, министър-председателят обеща, че новото правителство ще започне работа по исканията на протестиращите и ще извади Ливан от най-тежката икономическа криза от десетилетия. Диаб посочи, че първата му задгранична визита като премиер ще бъде в арабския свят, в частност в Персийския залив. Той нарече новото правителство "спасителен екип" и добави, че кабинетът ще действа "бързо, но не прибързано" при справянето със сериозните икономически и финансови проблеми. "Време е да се захващаме за работа", посочи Диаб на официалната церемония.
Новият 20-членен кабинет е съставен от министри, които бяха избрани извън редиците на традиционните ливански политически партии. За пръв път за министър на отбраната и вицепремиер се назначава жена. Диаб, който се ползва с подкрепата на движението Хизбула и на основния съюзник на движението президента Мишел Аун, получи на 19 декември мандат да състави правителство на фона на масови протести в цял Ливан.
Ливан е разтърсван от протести от 17 октомври, което доведе до оставката на Саад Харири като министър-председател само около две седмици след това. Самият кабинет е съставен само от технократи, представляващи християнските и мюсюлманските общности в Ливан.
Пред журналисти в двореца Баабда генералният секретар на ливанския Министерски съвет Махмуд Меккия съобщи, че на поста външен министър се назначава Насиф Хити (християнин маронит), а ръководител на вътрешното министерство става Мохамед Фахми (мюсюлманин сунит). Първата жена министър на отбраната е Зейна Акар (православна християнка). За министър на финансите бе утвърден Гази Уазни (мюсюлманин шиит).
Съгласно конфесионалното устройство на Ливан президентът се издига от общността на християните маронити; постът на премиера принадлежи на мюсюлманите сунити, а този на председателя на парламента на мюсюлманите шиити, информира БТА.
