Арабският свят днес

Мохамед Халаф за посещението на папа Франциск в Ирак

Папата в Ирак: Властта не му каза  цялата истина за убийствата на християните и за тяхното прогонване от страната?

Папата видя убийците на Христос наяве, а от средновековните фрески

Иракските християни са отчаяни, защото римокатолическата църква закъсня със спасителната си мисия
 

Мохамед Халаф

Посещението на папа Франциск I в Ирак има голямо значение и изпраща важен сигнал по време, когато една от най-древните страни в света е раздирана от кръвопролитни войни и насилие. Това е посещение с религиозен характер в страна, която е родината на пророк Авраам, почитан от трите монотеистични религии, и чийто град Ниневия, споменат в Библията, е родно място на пророка Йона. Заради всичко това, то има голямо политическо значение както за християните, така и за региона и света.

В известен смисъл с тази визита папа Франциск I изпълни желанието на своя полски предшественик Йоан Павел II, който искаше да посети страната на пророк Авраам  - град Ур. Тогава обаче намерението му не се осъществи, поради невъзможността да бъде гарантирана сигурността му в страната на Тигър и Ефрат.

През трита дни от посещението си папата видя най-важния иракски християнски център – долината около Ниневия и град Мосул. Той обаче не можа да се види с онези един милион иракски християни, които напуснаха страната след 2003 г. Понастоящем броят на християните в Ирак, според различни оценки, е около половин милион души или още по-малко. Според други данни са 300 хиляди.

Някои считат, че този невероятен спад на броя на една от най-старите християнски общности в света се дължи само и единствено на окупацията на Мосул и Ниневия от терористичната организация ИДИЛ през 2014 г. Това обаче не е цялата истина. Да, „ИДИЛ“ извърши неописуеми престъпления срещу християните от Ниневия – както и срещу всички иракчани - и предизвика нови емиграционни вълни вътре в страната и извън нея . Но проблемът с християните датира от по-отдавна. Избухването на религиозната война между привържениците на двете най-големи течения в исляма – шиитите и сунитите, последвала американската инвазия през 2003 г., както и постоянният възход на религиозните политически партии, допринесоха в не по-малка степен за тероризирането на друговерците и принуждаването на християните да напуснат родината си.

Трагедията на иракските християни

Системната политическа корупция също допринесе за влошаване положението на християните. Видимата част на айсберга бе избухналият през януари 2019 г. скандал около разрушаването и продажбата на две древни църкви в Багдад. Прозвучаха обвинения, че държавни служители в сговор с корумпирани свещеници са ограбили тези храмове и са ги продали на трафиканти, за да попълнят касите на онези, които опорочиха номинално демократичната политическа система.

Трагедията на иракските християни следователно не е дело единствено на терористите, колкото и да им се иска на сегашните господари на страната – шефовете на най-влиятелните кланове, управляващите религиозни партии и проиранските въоръжени милиции – да представят нещата по този начин, за да получат благосклонността на най-важната фигура в световното християнство. Те няма как да бъдат опростени за греховете си – убийствата на иракски християни и насилственото изселване на стотици хиляди семейства, принудени да търсят убежище в други държави и континенти. Те и досега са в най-лоши отношения с останалите в Ирак християни.

Посланието на папа Франциск I към иракчани е в духа Евангелието на Матей „Всички вие сте братя“, прозвучало в папската енциклика от 2020 г. „Всички сме братя“ по следния начин: „Днес или всички сме спасени, или никой няма да бъде спасен“.

Престъпленията на ИДИЛ и иранските милиции срещу християните

 Иракчаните не казаха  на папа Франциск по време на посещението му в страната им? Не му разкриха истината за случилото се и за все още случващото се срещу християните? Не му казаха , че манастирите и църквите са се превърнали в празни сгради? Не му казаха също, че обирът на имуществото на християните или принуждаването им да го продадат на влиятелни хора и членове на въоръжени милиции е в разгара си? Не му обясниха  причините, довели до рязкото съкращаване на броя на християните – от един милион и половина преди падането на режима на Саддам Хюсеин до по-малко от половин милион сега? Те не са имали въобще намерение да кажат, че християните и другите етнически религиозни малцинства са подложени на системен расизъм навсякъде, дори в съдилищата и чрез дискриминационните закони?

Всички тези истини ще останат да витаят въпреки мащабната подготовка за височайшето посещение и появата на гигантски снимки и портрети на папата из улиците на Багдад в същото време, в което и онези местни християни, които все още не са емигрирали, се готвят да го направят. Както вървят нещата, скоро и последният християнин ще напусне древната люлка на християнството, колкото и популярния в страната „националистически романтизъм“ да представя действителността в розови краски.

Има много причини, които подтикват християните и членовете на други религиозни и етнически малцинства да емигрират, но преднамереното насилие от страна на  екстремистките ислямски партии е най-важната сред тях. При това агресивното настъпление срещу иракското християнство – заплахите за заграбване на техните имоти, църкви, манастири, както и натиска срещу присъствието им в Мосул, Багдад и Басра, бяха широко разпространени и преди появата на ИДИЛ. Подобно малтретиране, каквото християните преживяха след 2003 г. не е имало в досегашната им модерна история. Още преди техните домове и храмове да бъдат завзети и поругани от ИДИЛ голяма част от тях са били опразнени. Същото се отнася и за други религиозни малцинства, прогонени от апетитите на мнозинството към тяхното имущество и от нетърпимостта спрямо друговерците, независимо от приноса им за историята и културата на Междуречието. Малкото останали християни не крият, че нашите древни манастири и църкви са обезлюдени и превърнати в музеи, сгради и мемориални дворци, посещавани от туристи.

Разбира се, и в миналото е имало насилие срещу християните. Така например, през февруари 1963 г. западните вестници информираха за насилия срещу християнското малцинство в Ирак по време на военния преврат. Но тогава те не доведоха до демографски и религиозни промени в иракското общество. Броят на християните според общото преброяване през 1987 г. е възлизал на един милион и 400 хиляди души, а през 2003 г. този брой е достигнал милион и половина, за да спадне драматично след това. След 10 юни 2014 г. настъпи най-срамният за тази страна на древна цивилизация епизод: повторение на Вартоломеевата нощ, когато джихадисти-терористи са маркирали с буквата „Н“ (от „насара“, т.е. християни) къщите на друговерците в Мосул, които са подлежали на насилие. Тогава пред иракските християни единствената алтернатива беше да избягат от страната или да разчитат на „милостта на меча“.

Наред с тези деяния има и редица други фактори, които карат християните да напуснат родината си. Става дума за залегнали в нормативни текстове дискриминационни разпоредби, касаещи правото на наследяване, брака, развода, издръжката и подобни процедури, които поставят в неравностойно положение християните и другите малцинства. Като цяло може да се каже, че действащите закони са несправедливи към тях и нанасят сериозни рани в душите им и техния начин на живот, традиции и култура. Властите никога няма да признаят това и няма да се извинят  на папата, а чрез него и на християните в Ирак и по света.

Препечатано от в-к "24 часа", 8 март 2021 г.