Арабската политика и икономика


С амбициозна сделка САЩ искат да прекроят Близкия изток

С амбициозна сделка САЩ искат да прекроят Близкия изток

 

Ангел Петров

Пъвите израелски туристи кацнаха в Саудитска Арабия и това не е фалшива новина.

Самолетът им всъщност се приземи аварийно на връщане от Сейшелите; двете страни още няматотношения, но от няколко години израелски полети ползват саудитското въздушно пространство, докато двете страни без много шум градят мостове помежду си.

Ако в израелските медии се породиха спекулации, че те не кацнали случайно, а като част от таен план, то е, защото Съединените щати искат рязко да ускорят това сближаване.

Вашингтон се надява да направи това за година, макар че дори оптимистични наблюдатели очакват да продължи две или три, освен това препъникамъните са много. Но сделката може да прекрои Близкия изток.

Какво е известно за сделката до момента? "Дневник" събра известното в медиите и обобщи неизвестното в разговори със запознати с темата и региона.

За САЩ това може да укрепи присъствието в регион, в който Байдън далеч не е най-популярният американски президент и в който Китай набира сили. За Саудитска Арабия може да донесе американски гаранции и ядрена програма, но и задълбочаващи се (отвъд неофициалните) връзки с виисокотехнологичния Израел в момент на мащабна трансформация. За целия регион - повече сигурност и развитие. Дори за Индонезия и Пакистан, страни с общо половин милиард души население, нормализацията с Израел може да престане да е тема табу.

Развръзката ще е важна и за Европа. Ако Саудитска Арабия получи своето в преговорите, САЩ ще поемат нови ангажименти за сигурност в още един регион и ще разпилеят още вниманието си, след като войната в Украйна неохотно го отклони от голямото предизвикателство на 21 в.: Китай.

Не на последно място, сделката може да върне в дневния ред тема, изтикана от световния дневен ред в момента: уреждането на израелско-палестинския конфликт. Тя обаче ще е и тест за геополитическата конфигурация на света: колко влияние имат САЩ в региона и каква цена са готови да платят за него. Както и дали да правят такива високи залози точно с правителството на Биби Нетаняху, срещу което от месеци насам протестират стотици хиляди израелци, мнозина от които смятат, че е заложена на карта демокрацията в страната им.

"Горещият мир" с демокрацията под обсада

За 72 години след създаването си през 1948 г. Израел установи отношения само с двама съседи: Египет (със споразумението от Кемп Дейвид, довело до "хладен мир") през 1979 г. и Йордания през 1994 г. И с нито една друга арабска държава.

До 2020 г., когато Авраамовите споразумения, с посредничеството на администрацията на американския президент Доналд Тръмп, показаха път за промяна. Обединените арабски емирства и Бахрейн нормализираха първи; последваха Судан (където процесът не върви гладко) и Мароко. Изглеждаше сякаш подхваната от Саудитска Арабия инициатива от 2002/2007 г., която предвижда първо да се реши конфликтът с палестинците преди нормализация с Израел, може да бъде заобиколена. Израел започна активен (открит) обмен особено със Залива, евреи и араби участват заедно в мащабни учения, израелски премиер посети Абу Даби. Този мир се оказа "горещ".

Възникна въпросът: а достижима ли е "голямата награда", нормализация със Саудитска Арабия, водещата арабска икономика?

За израелския премиер Бенямин Нетаняху, който през 2020 г. бе на власт и се върна в началото на тази, отговорът е "да".

Рияд многократно изпрати сигнали, че не бърза, но и повтори позицията си: първо стъпки към палестинците от Израел, след това останалото.

"При Авраамовите споразумения за пръв път израелците подписаха мир с арабски държави, които казват открито, че евреите са естествена част от този регион. Това го няма в мирните споразумения с Египет и Йордания, защото те са договори за мир с държави, с които е водена война", каза за "Дневник" Николай Младенов. Той е генерален директор на Дипломатическата академия "Ануар Гаргаш" в ОАЕ и гост-изследовател във Вашингтонския институт за близкоизточна политика, а преди това - специален координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес и бивш български министър на външните работи и отбраната.

"Със Споразуменията част от арабския свят ясно заявяват, не само че Израел има право да съществува, но и че еврейският народ е неизменна част от региона. Това е много емоционално послания. Ако и Саудитска Арабия подпише подобен мир, посланието ще стане още по-силно."

Николай Младенов, директор на Дипломатическата академия "Ануар Гаргаш"

"Има голяма възможност" саудитско-израелска сделка "да промени региона, в който икономически ключовите държави - Израел, Египет, Саудитска Арабия и Емирствата, ще имат отношения в дипломатически и други планове, които ще отворят изцяло различен пазар", продължи Младенов. "В областта на сигурността ще даде възможност не само за развитие на отношенията между военните, а и анализа на заплахите, който ще стане по-скоро близък за тези държави, но и за сътрудничество, което досега не е можело да се предвиди."

"Страните от Залива са свързани със света, както на изток, където са на-големите им пазари и клиенти, така и на запад, където са традиционните им партньори, включително и в областта на сигурността. Всяко забавяне на глобалната икономика, всяка война, която може да заплаши транспортните коридори, които минават през Персийския залив, всяка форма технологична конфронтация на международна несигурност, от тяхна гледна точка създава непредвидими опасности", продължи Младенов.

"Затова и факторите, които опеделят външната им политика са съвсем различни от тези на страните в ЕС, например. А и в период на геополитически размествания и Саудитска Арабия, ОАЕ и другите страни в региона виждат, че не е много ясно как ще се развият нещата в глобален мащаб и е по добре да имаш добър контакт и икономически отношения и с едните, и с другите. По този начин печелят най-много техните пазари на техните продукти петрола, транспортни коридори. Всичко, което минава тук, през Залива, е глобално. И това дава друг дневен ред външнополитически: те се чувстват по-важни, по-сериозни играчи в политическото пространство, отколкото преди."

Николай Младенов, директор на Дипломатическа академия "Гаргаш"

Затова и едва ли ще се оправдаят американските очаквания за сдържане на Иран, дори да има сделка, нито на критиците, които очакват война с него при сделка. "Мисля, че саудитците ще поддържат линията си и ще продължат да развиват собственото си разведряване с Иран. Достатъчно прагматиични са, за да подсигурят интересите си, ако нормализират с Израел, и така или иначе търсят стабилност с Техеран", казва Йонатан Тувал.

Конкретно за Израел Младенов описа още един плюс: "Зоната на тези държави, които признават Израел, много сериозно ще се разшири и натискът върху другите, които не признават Израел, ще се увеличи."

За САЩ сделката би донесла (поне така се надяват) сдържане на Иран, изолиране на Русия и ограничаване на Китай. За саудитците - много придобивки.

Има уловка: това решение изглежда някъде далеч в бъдещето. Преговорите са на ранен етап, а с неприемливи искания се сблъскват и американците, и саудитците, и израелците (а вероятно - и палестинците, които опитват да навлязат в диалога).

Как започна всичко

През март "Ню Йорк таймс" описа конкретните искания на саудитците: помощ за изграждането на ядрена програма за граждански цели под надзора на САЩ; по-малко ограничения за продажби на оръжия; гаранции за сигурност за Саудитска Арабия от САЩ.

По-късно дойде информацията за исканите отстъпки за палестинците.

В края на юли сделката стана тема американски и израелски медии, но и в някои арабски. Томас Фридман, трикратен носител на "Пулицър" и колумнист на "Ню Йорк таймс", разказа за потенциалната сделка след разговор с американския президент Джо Байдън. Престолонаследникът принц Мохамед бин Салман прие два пъти за месец съветника на Байдън за националната сигурност Джейк Съливан и други пратеници. Израелски министър, довереник на Нетаняху, бе в САЩ.

"Уолстрийт джърнъл" съобщи след една от срещите, че Вашингтон и Рияд са договорили общите щрихи на сделката, която се надяват да осъществят до между 9 и 12 месеца.

Делегация от Организацията за освобождение на Палестина начело със секретаря на изпълнителния ѝ комитет Хусейн Шейх, който разговаря със саудитците в Йордания в края на месеца, се готви скоро да отпътува за Рияд според източници на в. "Ал арабий ал джадид", за да обсъдят със саудитското ръководство възможностите за оказване на "натиск" върху Израел в името на палестинската кауза.

Събеседници на изданието виждат връзка между скорошни срещи с лидерите на Йордания и Египет (състояли се и в двете страни) и "публикуваното за бъдещите договорености за нормализацията на израелско-саудитските отношения". По-рано в Йордания Шейх и Абас поискаха и подновяване на саудитското финансиране за Палестинската власт. Срещи са провеждани в Аман и с американски представители.

Твърде високата цена

САЩ искат съюз, който да може да намали заплахите от Иран с ограничена американска подкрепа, докато Байдън свива близкоизточното присъствие. Саудитските искания обаче може да доведат до точно обратното: гаранции в стил, подобни на или на крачка от член 5 на НАТО, които привързват Вашингтон към региона.

Подобно решение ще се вземе трудно. От южнокорейския случай през 1953 г. САЩ не са подпиисвали пакт за взаимни гаранции за сигурността с недемократично правителство. В Конгреса разделени ще са и републиканци, и демократи. Статутът на "съюзник извън НАТО" в случая няма да помогне; такъв има Катар и то го получи преди Саудитска Арабия.

"Ако САЩ предоставят гаранции за сигурност... ще има последици за Европа", казва в разговор с "Файненшъл таймс" сенаторът демократ Крис Мърфи, който ръководи подкомисия в сенатската комисия за външна политика и бе на посещение в Лондон.

"Отчасти защото имаме задължения да защитаваме Европа, които са по-важни от всякога... А ако сме добавили още една страна, към която имаме задължения, в региона, където в момента нямаме договорна архитектура на сигурност, ще има основателни въпроси в Европа как САЩ ще се разпростре така, че да гарантира защитата на Европа, докато гарантира защитата на голяма страна в Близкия изток, която сравнително често влиза във войни със съседи."

Крис Мърфи, сенатор демократ

Междувременно "Уолстриийт джърнъл" писа, че Саудитска Арабия обсъжда ядрено сътрудничество с Китай. Рияд от години търси решение на този въпрос; преговорите за Израел му дават възможност да го прави публично.

Предоставянето на ядрен мощности е костелив орех. САЩ ще трябва да убеждават и вътрешнополитическите противници, и Израел, че е по-добре ядрената технология на саудитците да дойде тъкмо от тях, а не от Китай или другаде. Решението на републиканците вероятно ще зависи и от позицията на Израел, а там структурите за сигурност засега са против.

Последното решение е на Нетаняху и едва ли ще е проблем, смята Йонатан Тувал от Израелския институт за регионални външни политики "Митвим". "Нетаняху има малко червени линии в момента и би се съгласил на почти всчко по отношение на саудитците. Освен значими отстъпки към палестинците", каза за "Дневник" Тувал.

От думите му следва, че израелското "да" е още един преговорен фронт за САЩ:

"Ако Саудитска Арабия развие граждански ядрени мощности или поръча високотехнологични оръжейни системи, израелците вероятно биха отишли във Вашинтгтон, за да искат копенсация за тези неща. Ще си вземат цена за каквото и да било, дадено на Саудитска Арабия."

Йонатан Тувал, институт "Митвим"

Новото саудитско самочувствие

И на Рияд исканата от Вашингтон цена - например ограничаване на възможността за китайски бази в Залива или за технологично сътрудничество - се струва висока. Стои въпросът и защо Залива да избере единия свят, ако в момента търси най-доброто и от двата.

От Рияд спънките са поне три

Принц Мохамед бин Салман осъществява революционна трансформация, с промени (закъснели с половин век спрямо останалите в Залива) във всички сфери от образователните програми до възможностите за работа на жените и законите за правене на бизнес. Темата за Израел би била "втори фронт" в момент на дълбока промяна, и без това сблъскваща се със съпротива отвътре.

"Вътрешните реформи са приоритет номер едно за Мохамед бин Салман. Смятам, че целият шум около вероятността Рияд да нормализира отношенията си с Израел създава ненужно напрежение в Саудитска Арабия, когато там дневният ред е с други приоритети. Ето още една разлика с Авраамовите споразумения: при тях всичко бе направено абсолютно конфиденциално, без излишна публичност", каза Николай Младенов.

Геополитиката дава на Саудитска Арабия и ново самочувствие, което поражда негодувание у САЩ. Сами обаче САЩ и Саудитска Арабия няма да се справят с палестинския въпрос.

Ще "жертват" ли саудитците палестинците?

Запознати с обсъжданията събеседници на "Ню Йорк таймс" настояват, че саудитците може и да се откажат от условията, свързани с палестинците, и да ги преглътнат за нормализация. Може и да не е толкова просто.

Авраамовите споразумения се появиха при опит на САЩ за деескалация с палестинците: през лятото на 2020 г. Кабинетът на Нетаняху искаше да анексира части от Западния бряг, а това щеше да е край на идеята за бъдеща палестинска държава.

"Израелското правителство беше пред избори и пред него стояха две опции: анексиране на част от Западния бряг, което се подкрепяше от по-крайните националисти и заселниците, или опит да се нормализират отношенията с ключова арабска държава, но условието, което Абу Даби постави беше да се замрази идеята за анексиране", спомня си Младенов, който по това време бе координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес.

"Тези дискусии се водеха между Ерусалим и Вашингтон и в крайна сметка втората алтернатива надделя. Сега няма подобна ситуация. Затова Саудитска Арабия сега очаква Израел да направи нещо видимо и значително в подкрепа на бъдещата палестинска държава, за да има сделка."

Николай Младенов, директор на Дипломатическа академия "Гаргаш"

Днес за саудитското одобрение ще трябва по-смел подход

Дали решението на саудитците да подновят финансирането за Палестиинската власт може да се тълкува като знак, че преговорите напредват, както твърди "Уолстрийт джърнъл"? Това решение е вземано няколко пъти и времето трябва да покаже дали този път е различно, или кралството прави тактически ход.

Едновременно с това публикации в американски и израелски медии сочат, че в хода на описаните срещи в Йордания Рамалла поставя условия, за да подкрепя евентуалната сделка: по-голям контрол върху определени части от окупирания Западен бряг, чиито зони са договорени със Споразуменията от Осло през 1994 г.; възобновяване на работата на американското консулство в Ерусалим; отваряне на саудитско в Ерусалим (нещо, което към Саудитска Арабия вече направи отчасти с назначаването на саудитския посланик в Йордания на поста нерезидентно, но което Израел на думи отхвърли); признаване на Палестина като членка на ООН; график за преговори за пълно решение на израелско-палестинския конфликт.

В Израел и САЩ обсъждат възможността Израел най-малкото да се ангажира никога да не анексира Западния бряг. Прагматичен въпрос пред палестинците би бил възможността част от земите в зона С, които са под пълен контрол на Израел, трябва да преминат към зона В, където палестинците имат граждански контрол, а Израел отговаря за сигурността.

"От 1994 г. ситуацията се е променила драстично. Зоните на палестински контрол вече не са достатъчни за нуждите на населението, което живее там", каза Николай Младенов. "Градовете са стигнали лимита на тези зони, които бяха определени в Осло и трябваше да съществуват само пет години. Логично би било да има ново предоговаряне, което да даде въздух за развитието на палестинското общество. Това обаче би означавало Израел да прехвърли контрола върху част от Западния бряг на Палестинската власт, но настоящата управляваща коалиция категорично отказва да гледа подобни сценарии."

Рияд, пазителят на светите места и своеобразен говорител на мюсюлманите не може да си позволи да отстъпи от палестинската кауза. Заливът същевременно се умори от палестинското ръководство и слабостта му и е критикуван, че темата е приоритет само на думи. Още по-остро биват нападани подписалите Авраамовите споразумения, че не защитават палестинците при нужда.

"Аз лично се притеснявам заради палестинския въпрос", каза Йонатан Тувал от института "Митвим". "Мирната инициатива на Саудитска Арабия е нещо, което би имало толкова големи перспективи да се реализира. Но мисля, че когато става дума за израелско-палестинските мирни преговори, за израелците, ако имаше по-широк мир с арабския свят и особено със Саудитска Арабия, това е едно от онези неща, които наистина биха могли да помогнат да се постигне съгласие за такава сделка с палестинците.

"Малко са другите възможни награди за израелската общественост. Продължаването със сделката със Саудитска Арабия при разграничаване на въпроса от палестинско-израелския конфликт не е от полза за палестинско-израелския въпрос и може да ни лиши от допълнителни стимули за разрешаване на конфликта. Мисля, че за всички замесени саудитците бяха последната най-добра надежда за голямо влияние върху Израел, а и нещо като морков за Израел да сключи споразумение за окончателен статут с палестинците. Това може да помогне за поддържане на статуквото на палестинския фронт."

Йонатан Тувал, институт "Митвим"

Ако не се отправят тежки искания от Рияд за палестинците, дори крайнодесният и ултрадортодоксалният лагер (коалиционни партньори на Нетаняху и извиващи ръцете му за съдебната реформа) биха приели отстъпките, смята Тувал.

"Всички, дори тези екстремисти, биха се развълнували от перспективата за признаване на Израел от Саудитска Арабия. Саудитска Арабия се възприема като добрия в играта, но само ако не отправя искания на палестинския фронт, тогава е най-добриият приятел на Израел и ни защитава, съюзник е срещу Иран и екстремизма."

Йонатан Тувал, институт "Митвим"

Николай Младенов обаче не мисли, че Рияд е готов за по-мека позиция по въпроса. "За саудитците това е доста сериозна тема, особено за саудитския крал. Докато той е там, а дори и след това, трудно ще отстъпи от палестинския въпрос."

Бързо или бавно

Нетаняху използва това, за да омаловажава разговорите с палестинците. Пред "Блумбърг" той нарече обсъжданията по темата "отметка", която трябва да се отбележи в хода на преговорите.

Рисковете от сделката са големи за две страни, които - макар и много бавно - се сближават и без американските усилия. Разузнавателни данни, свързани с Иран, се разменят от години. Израел готви транспортен коридор. Според "Гардиън" Нетаняху е срещал поне веднъж принц Мохамед в Саудитска Арабия.

Въпросът пред тях е могат ли да получат ползи, с които да забързат процеса.

Фондация „Проф. Цветан Теофанов“
Фондация „Проф. Цветан Теофанов“

مُؤَسَّسَةُ البُرُوفَسُور تِزِفِيتَان تِيوفَانُوف الخَيْرِيّة

© Всички права запазени