Арабската политика и икономика
Изблик на палестински гняв в Газа променя войната на Израел и "Хамас"
Ангел Петров
Докато израелският премиер Бенямин Нетаняху и армията спорят възможна ли е пълна победа над "Хамас" в продължаващата над 9 месеца война, ислямисткото движение се сблъсква с друг проблем.
Поток от критики, обиди, все по-открито негодувание на палестинците, довело до побой над известен активист, трудно може да свали Яхия Синуар от власт, но е показателен за ефектите не само от конфликта, а и от 17-те години власт на "Хамас". Комбинацията от опустошаването на ивицата и разпада на клиентелистката система руши подкрепата, част от която групировката, за това време на власт, издейства принудително.
Изплуващото на повърхността недоволство трудно би унищожило "Хамас", след като израелската армия, дори с цената на 38 хил. палестински живота (много от тях цивилни), не може да го направи.
Гневът със сигурност ще влезе в сметките на "Хамас", доказала, че и най-големите ѝ зверства са премислени. Групировката, редувала в историята си протести, самоубийствени атаки, ракетни нападения, блокада и дори готовност за диалог (в комуникациите си и с Израел, и с остатъка от палестинското пространство), ще се интересува от пулса на палестинците. Още преди края на войната.
"Дневник" обобщава публично известното за недоволството срещу "Хамас" и разговаря по темата с напуснал Газа и преместил се в Калифорния активист, който открито критикува "Хамас", и събеседник в Западния бряг, добре запознат с процесите в ивицата, който обаче не може да си го позволи.
Все повече примери
Критиките срещу "Хамас" в публичното пространство зачестиха в края на пролетта и началото на лятото, докато течаха преговори за примирие, а почти цялото население на Газа се струпваше в сърцето на анклава.
Видеоклипове от Газа и коментари в социалните мрежи взеха на прицел "мръсното ръководство" на "Хамас", свикнало със смъртта на палестинците, скриването на заложници в оживени райони. Някои кръщават магаретата, теглещи каруците им, на лидера на "Хамас" в Газа Яхия Синуар, разказва Би Би Си. Някои се питат за нуждата от 7 октомври. Други искат примирие с Израел. Високопоставен представител признава, че групировката губи подкрепа.
Трябваше да предвидят отговора на Израел и да помислят какво ще стане с 2.3 млн. в Газа, които няма къде да отидат. Трябваше да се ограничат до военни цели в Израел.
Насим, жител на Газа, пред "Файненшъл таймс"
Мнозина усещат как тежестта се стоварва върху "обикновените хора", обвиняват "Хамас", че гледа интереса си, вкопчена във властта, "не знае как да слезе от дървото, на което се е качила", казва и "Ню Йорк таймс" след десетки разговори с жители на Газа. Съзнавала какво ще последва 7 октомври, но не подготвила жителите, не предоставила достатъчно вода и гориво.
"Хората в Газа до голяма степен отхвърлят "Хамас", знаят, че е основната причина за социалните и икономически проблеми, а също и за избухналата опустошителна война", казва събеседник на "Дневник" в Западния бряг, следящ отблизо процесите и поддържащ контакти в Газа, но помолил името му да не се публикува, за да не бъде изложен на риск.
"Винаги е имало настроения срещу "Хамас", за които журналистите пишат малко", казва за "Дневник" активистът, анализатор и автор Ахмед Фуад Алхатиб, напуснал Газа и установил се в Калифорния, но в редовен контакт с анклава. Публично е безпощаден и към израелската армия, и към ислямистите. "Ако се разхождате из Газа, хората редовно проклинат "Хамас" и войната, бригадите "Ал Касам", казват: унищожиха ни."
Народът на Газа изпитва огромна болка и страдание от израелската военна машина, но е в капан между Израел и "Хамас", две унищожителни сили. "Хамас" е репресивна. Хората са под ужасяващи израелски бомбардировки. Бесни са на Израел, дори да са гневни на "Хамас" и да признават, че "Хамас" започна тази война, която напълно можеше да бъде избегната.
Ахмед Фуад Алхатиб, активист и анализатор
"Ние всички сме Амин Абед"
И в Газа някои казват това открито. Миналата година, около размяната на израелски заложници срещу палестински затворници, 35-годишният активист Амин Абед попита защо бойците и израелските заложници са в тунелите, а цивилните - отгоре, без защита.
Не искам да жертвам живота си, дома си и къщата си за когото и да било. Кои сте вие, да ми налагате този живот? Домът ми изчезна, защото някой ще спре да е в затвора след четири месеца. Какво спечелих аз? Има неконтролиран гняв към "Хамас". Тя хвърли палестинците на дъното на кладенеца.
Амин Абед, активист
Абед е арестуван много пъти. Този месец в родната Джабалия, около 20 маскирани го пребиха, счупиха ръцете му и краката му и избиха зъбите му.
Видеоклип от болницата предизвика възмущение. Той и приятел, бил с него към момента на атаката, по-късно заявиха, че нападателите стреляли във въздуха, когато минувачи опитали да се намесят. Нарекли се членове на службата за вътрешна сигурност на "Хамас".
Хаштаговете "Амин Абед" и "Всички сме Амин Абед" плъзнаха в Х на арабски. С високоговорител баща му, Салах Абед, обикаляше развалините на север, обвинявайки "предатели" и "Хамас" за побоя. "Няма да ни управляват маскирани", бе друго послание от палестинците.
Пред Би Би Си Абед се зарече да продължи делото си. От години обаче критиката срещу "Хамас" не дава значими резултати.
Последният път, когато палестинците в Газа излязоха на масов протест, "Хамас" извърши терористична атака с 1200 жертви срещу Израел месец по-късно и причини сегашната война.
Хиляди протестираха из Газа през юли и август 2023 г. срещу хроничните прекъсвания на тока, икономическите условия, облагането с данъци на субсидиите за бедните, които плащаше Катар. Направиха го и през 2019 г., и в първото десетилетие на групировката на власт, докато се задълбочаваха идентичностните разломи: приоритетът да се управлява ли е, или да се води въоръжена борба?
Десетки бяха арестувани или ранени; някои влязоха и в двете категории, след като силите на "Хамас" ги прибраха директно от болницата.
През 2006 г. "Хамас" спечели повечето места в Газа на общопалестински избори. Година по-късно, след провал на кабинет с "Фатах" и конфликт със стотици убити, овладя ивицата. Оттогава управлява с желязна хватка, овладя кланове и престъпни групи, наложи ред. Но недоволството бе въпрос само на няколко години.
"До 7 октомври хората в Газа бяха бедни, липсваше необходимото за живот. За 17 години имаше не една революция и движение срещу "Хамас", потушила народните движения, изискващи препитание, решаване на проблеми, електричество, вода", казва събеседникът на "Дневник" в Западния бряг. Назряваше напрежение, заплашващо с "революция на глада".
Хамас използва насилие, първо върху окупацията, за да създаде разделения и да си осигури присъствие, след това използва насилие върху палестинците.
събеседник на "Дневник" в Западния бряг
Труден момент за "Хамас"
Опитите на "Хамас" да подобри живота на палестинците с катарска помощт бяха с одобрението на Бенямин Нетаняху.
И не сполучиха. На 7 октомври и цивилни проникнаха в израелските гранични с Газа райони заедно с бойците на "Хамас" и други групировки, извършили зверства там. "Виждаме иронията... хора нахлуха в околностите в Газа в състояние на бедност и загуба на надежда. Това бе експлозията на 17 години глад, бедност, потисничество и диктатура. Възможността им (за промяна - бел. ред.) обаче пропадна на 7 октомври."
Лошото управление на Палестинската власт помогна на "Хамас", която контролира Газа и всички нейни компоненти със сила, да управлява Газа със сила и чрез силата на тероризирането на палестинските граждани.
събеседник на "Дневник" в Западния бряг
Оттогава немалко проучвания, въпреки десетките хиляди убити палестинци заради провокираната от ислямистите война, отчитаха трайна подкрепа. Мнозина обаче не подкрепят продължаването на войната, макар да подкрепиха "формата на съпротива" на "Хамас" (атаката на 7 октомври), защото не смятат, че целите са постигнати, казва за "Ню Йорк таймс" 26-годишен адвокат.
Но защо недоволството е все по-видимо тъкмо сега?
В изследване, приключило буквално на на 6 октомври, американско-палестинският изследовател Амани Джамал от Arab Barometer установява, че:
- 52% в Газа изобщо не вярват на "Хамас"; едва 23% имат огромно или голямо доверие;
- близо 70% смятат, че живеят при ограничена или без никаква свобода на словото;
- цели 75% от палестинците казват, че им е свършила храната и нямат пари за още в даден момент през изминалия месец.
Но в интервю през декември Джамал откроява още нещо: най-критични към "Хамас" са най-бедните. Средната класа вероятно се облагодетелства в условията на 17-годишната блокада. Дори да не харесва "Хамас", тя няма да клати лодката, защото статуквото ѝ носи ползи.
Тези ползи започват да изчезват.
Десетки хиляди бойци на "Хамас" са убити. Говорителят на военното крило даде да се разбере наскоро, че групировката разчита на "народа" за нови кадри. Способността ѝ да предлага закон и ред е уронена. Вече не може да контролира бандите, клановете като преди. Някои от тях имат собствени интереси, готови са да работят с Израел и това вече създава напрежение - и води до сблъсъци.
Сред богати семейства процъфтява и бизнесът на частната сигурност (обикновено превръщащ се и в рекетьорски). Законността и редът в Газа се разпадат, предупреди ООН през октомври; 9 месеца по-късно ползва думата "анархия".
Службата ни е документирала предполагаеми убийства на местни полицаи и хуманитарни работници, както и затрудняване на доставки, необходими за оцеляването на мирното население. Анархията се разраства.
Аджит Сунхай, ръководител на комисариата за човешките права в ООН за палестинските територии
"Хамас" "до голяма степен изгуби контрола върху улицата", написа "Ашарк ал аусат" този месец. Въпреки увеличилите се арести от силите на "Хамас" това едва ли ще възпре разрастващия се хаос, докато кланове разчистват стари сметки.
Във всичките си измерения, от управленско и политическо до това на социално движение и въоръжено крило, "Хамас" имаше какво да предложи (пари, помощи, достъп до власт, услуги). Синуар оцелява, не и голяма част от инфраструктурата на "Хамас".
Отслабването на "Хамас" военно и икономически е част от обяснението за промяната в публично изразяваните настроения и според Ахмед Фуад Алхатиб.
Сега, когато възможностите за полза изчезват, мнозина вече не се стравуват от "Хамас". Това не може да ги възпре. Не са всички, но достатъчно хора ги критикуват публично. Докато "Хамас" отслабва, някои хора се чувстват окуражени.
Ахмед Фуад Алхатиб, активист и анализатор
"В мига, в който войната спре, гневните срещу "Хамас" ще са три пъти повече. Ще видим масово разправяне с "Хамас"", продължава той.
Разделения
Анкетите може да не отразят този спад. Приклещени между бомбите и тиранията, след 17 години живот в "блокада в блокадата", в Газа отдавна дават разнопосочни сигнали пред анкетьорите.
През юни Палестинският център за проучвания и изследване на политики на Халил Шикаки установи, че две трети още подкрепят атаката на 7 октомври. Половината очакват "Хамас" да спечели и отново да управлява Газа (но в Западния бряг 80%). Общо 46% казват, че искат "Хамас" да контролира Газа по принцип; 54% предпочитат тя да се върне след войната. Но към май 2024 г. 38% в Газа са изразили поддръжка за "Хамас" (4 пункта повече, отколкото през март, докато расте делът и на решилите да не дадат отговор).
През март Институтът за социален и икономически напредък очерта друга картина. Три четвърти от респондентите отхвърлят Синуар (в анкета на Палестинския център от март 52% са доволни от представянето му). Институтът измерва подкрепа за "Хамас" като управник на Газа в преходния, следвоенен период от едва 3% (според това проучване повечето предпочитат Палестинската власт; впрочем цитирането по-горе проучване на Шикаки от юли сочи сходни данни за Палестинската власт).
Ахмед Фуад Алхатиб е скептичен към анкетите. Жителите подозират, че анкетьорът работи за Израел или "Хамас", обяснява той. Крайният резултат не улавя разликата между дългогодишната им подкрепа за идеята за съпротивата, с която "Хамас" успя да се отъждестви, и политическото им отношение към групировката.
Представете си, че отивате в Русия и питате хората: какво мислите за Путин и кой трябва да управлява Русия? Газа и палестинските територии не са демократични общества.
Ахмед Фуад Алхатиб, активист и анализатор
Няма как подкрепата да се удостовери и с избори, каквито не са провеждани от 2006 г. Всъщност повечето жители на Газа никога не са гласували.
Но дори вълната на недоволство срещу групировката да се разрасне, това не значи, че тя ще бъде унищожена.
Все пак недоволството прелива и в самата групировка. И в арабски медии се прокрадва червеят на съмнението дали "елементи" от "Хамас" може да са зад атаката срещу Мохаммад Дейф, лидер на въоръженото крило на организацията, този месец, с над 90 жертви в Газа.
Дали различия за примирието с Израел да са довели до теч на информация за местоположението на изтъкнатия командир към Израел, пита "Ал араб", коментирайки информация в израелски медии по темата. Дейф, в крайна сметка, е смятан за част от течението на "ястребите", желаещо да продължи войната, вместо да сложи край на месеците страдание.
Напълно възможно е, смята Ахмед Фуад Алхатиб. "Известно е, че израелците в различни поводи са прониквали в някои от вътрешните кръгове на "Хамас", дали със стимули, шантаж, заплахи, обещания." А и в членската маса мнозина разбират, че при продължаване на войната няма да си върнат властта.
Редовите членове и тези от средно ниво са против това, което правят Яхия Синуар и Мохаммад Дейф. Мислят, че това е самоубийствено, че ще унищожи Газа. Някои може дори да са дали информация на израелците.
Ахмед Фуад Алхатиб, активист и анализатор
"Вярвам, че всички събития около 7 октомври и войната са резултат от вътрешни проблеми в "Хамас" между ръководствата в Газа и Катар", казва събеседникът на "Дневник" в Западния бряг. "На практика (политическите ръководители Исмаил - бел. ред.) Хания и (Халед - бел. ред.) Мешаал бяха хората, превели движението през всички войни преди 7 октомври и хората, постигнали всички примирия и споразумения".
За събеседника споменатата атака стана повод да изрази болката на много палестинци от конфликт, в който за негодуващите срещу групировката няма "добри" и "лоши". Те най-много да приравнят "Хамас" с Израел и да търсят друг източник на съпротива, следва от думите му. А зад лидерите стоят изпълняващите заповедите им.
Знам, че има луди лидери като Хания, като Синуар, акто Смотрич и Бен-Гвир, но заповедите ги изпълняват войниците. Как може войникът в самолета да отиде да играе с децата си, след като уби деца, за да убие човек, убил други стотици хора? Или тези, които се смятат за борци на съпротивата и са убили хора около Газа?
събеседник на "Дневник" в Западния бряг
"Достигаме този етап, в който губим човечността си, губим чувството си за другия и всичко, което се движи, се превръща в мишена."
Затова е толкова важно кой ще дойде на мястото на "Хамас" в Газа: в ивицата и Западният бряг да не дойдат лидери, които отново ще поведат обществата си към бездната. Разделението между Газа и Западния бряг, ако не се преодолее, може да има същия ефект.
