В изкуствознанието терминът „ориентализъм“ обикновено означава използване на източни теми и мотиви в западното изкуство. Това е изключително европейско явление, репрезентация на Изтока в съвременното европейско изкуство. Макар и източните (главно арабските) сюжети и стилистични решения да проникват в европейското изкуство още през Средните векове, ориентализмът навлиза през епохата на романтизма (края на XVIII-XIX в.).
Въображаемият Изток е един от измислените светове на романтичното изкуство — светове, които се противопоставяли на тъжната действителност. Не е странно, че пъстрият и страстен Изток в произведенията на европейските ориенталисти има не по-голямо отношение към действителността, отколкото романите на Уолтър Скот — към всекидневния живот в Средните векове.
Когато терминът „ориентализъм“ се употребява от историк, а не от изкуствовед, той обикновено влага в него по-широк смисъл, а именно — възприемане като цяло на азиатските култури и народи от съвременните европейци. Към подобно тълкуване на термина прибягва американският учен и литературен критик от палестински християнски произход Едуард Саид (1935–2003). През 1978 г. излиза от печат и нашумява неговата книга Ориентализмът, която и до днес се обсъжда и поражда много дебати в академичните среди. Този труд полага основите на нова научна дисциплина — постколониални изследвания (postcolonial studies).