Арабската култура

---

За цензурата и забраната на филма „Барби“ в Кувейт

Статията има за цел опознаване и доближаване до киното на Залива и по-конкретно това на Кувейт. Разглежда се дейността на органите, занимаващи се с налагането на контрол върху публично достъпното съдържание, причините за наложената цензура и отзвука, който не пропуска да стигне до Запада.

Модернизирането на държавата Кувейт започва след постигането на независимостта ѝ, като за целта владетелите се стремят да създадат повече социално интегрирани пространства. Съществува значително припокриване между функциите и представите, които тези места обхващат като публични пространства и всяко от тях се използва за няколко едновременни цели. Такива места предоставят равен и свободен достъп на всички граждани, осигурявайки чувство за социална и политическа принадлежност. Главният градски площад „Ас-Сафат“ се превръща в център за празненства и събития, където всеки може да стане свидетел на различни прояви, включително и неприятни сцени като публични унижения на затворници - предупреждение за всеки, който реши да прекрачи границата на закона. От 1942 г. площадът се използва за прожектиране на филми на пътуващото кино „Басра“, което периодично посещава Кувейт на всеки няколко месеца. На първото от тези събития присъстват поне десет хиляди души, които сядат на земята в центъра на площада, за да гледат филмите, а броят на посетителите се увеличава всеки път, когато киното идва в града.^[ii]

През 1950 г. Министерство на образованието основава Кувейтската кинокомпания, която се заема със задачата за създаване на киносалони и внос на филми. През 1964 г. филмовата дейност преминава от Министерството на социалните въпроси към Министерството на информацията, където е открита секцията на Кувейтската телевизия, а след това и секцията за кино контрол през 1981 г. с производствен капацитет от 20 до 30 филма годишно.^[iii]

Телевизията започва филмопроизводството през 1961 г., четири години по-късно Мохамед ас-Сануси, министър на информацията на Кувейт, представя „Бурята“ като първия късометражен филм. Могат да се споменат редица имена, допринесли за оформянето на киното в Кувейт, като Хашем Мохамед, който представя „Мълчанието“ през 1979 г. Началото на филмовия фестивал в Персийския залив през 2008 г. дава поле за изява на кувейтската кинематография и още през второто издание на фестивала страната участва с 16 филма, от които една част са късометражни и един документален филм.^[iv]

Кувейтската национална кинокомпания е създадена на 5 октомври 1954 г. и започва своята работа на следващата година. През последните няколко години компанията се фокусира върху това да бъде в крак със заобикалящите я промени. Всички кина на компанията, познати с името „Син Ескейп“, се намират в известни търговски центрове в цял Кувейт, които представляват стандартна част от ежедневието на потребителското общество.^[v] С цел развитие в сферата се организира кампания, която не пести усилия в сключването на договори за доставяне на най-новите и важни арабски и чужди филми.^[vi]

За да говорим за кинематографичното изкуство в дадена страна, трябва първо да се насочим към изходната точка. Можем да кажем, че началото е поставено през 1939 г. от Алън Вилиърс, австралийски пътешественик, който заснема документален филм за гмуркането, лова на перли и особеностите на социалната среда в Кувейт. Филмът е със заглавието „Синовете на Синбад“. От друга страна, може да се каже, че началото е документалният филм „Петрол в Кувейт“, заснет от Кувейтската петролна компания през 1946 г., или филмът на Мохамед Кабазард „Кувейт между вчера и днес“, чието заснемане започва през 40-те години на ХХ век и завършва в началото на 70-те .^[vii]

Според Имад Нуайри историята на киното във всяка страна започва с първата кинопрожекция, независимо дали показваните филми са чуждо или местно производство. С наличието на филмови зали феноменът кино започва да се формира с нарастването на интереса на публика, която посещава прожекциите. Съответно филмът „Синовете на Синдбад“ може да се счита за начало на историята на киното в Кувейт.^[viii]

След получаването на независимост през 1961 г. Кувейт започва постепенно да въвежда мерки за цензуриране. Значителното развитие на официалните политики за филтриране на медийното съдържание започва да се оформя с учредяването на регулаторни органи от правителството. Историческият развой на цензурната практика в Кувейт демонстрира изключително нюансирана еволюция, ангажираща различни аспекти на медийния пейзаж, включващи печатни издания, радио- и телевизионни програми, както и цифрово съдържание. С разпространението и напредъка на технологиите се появява и нуждата от разширяване на мерките за цензуриране. Властите поемат отговорността за наблюдаване на социалните медии, като следят за съдържание, което се счита за неприемливо или накърняващо обществените нагласи. В Кувейт цензурата обхваща различни правителствени органи, всеки от които изпълнява отделни функции. Сред тях са Главният отдел за аудиовизуални медии към Министерството на информацията; отдел "Свобода на културата и изкуството", който има за задача да регулира културните дейности; Орган за регулиране на комуникациите и информационните технологии (CITRA), отговарящ за надзора на  телекомуникациите и информационните технологии; Публичен орган за младежта регулира съдържанието, насочено към подрастващата аудитория. Те са от съществено значение за осигуряването на баланс между опазването на културното наследство и стимулирането на иновациите в медийната сфера, като същевременно се гарантира, че съдържанието отговаря на етичните и правни стандарти на обществото.^[ix]

През годините Кувейт започва да прилага политики за цензура, насочени към различни форми на медии, включително филми, с цел контролиране на съдържанието. Процесът на забрана на филмови продукции обикновено включва оценъчна комисия или борд, назначени от Министерството на информацията. С годините Кувейт разработва комплекс от насоки и регулации, управляващи разпространението на филмови продукции в страната. Те имат за цел постигане на баланс между творческата свобода и културните нагласи, въпреки че често са критикувани поради стриктните ограничения.

Трудно е да се каже кой е първият цензуриран филм в Кувейт, тъй като данните не са лесно достъпни и добре документирани. Кувейт, подобно на много други държави, има история на цензуриране на филмови продукции. Този процес на цензура и забрана може да се възприеме като реакция на динамичните обществени и политически изменения в Кувейт по време, когато страната се опитва да поддържа баланс между свободата на изразяване и запазването на културните ценности и норми.

Едни от първите случаи на налагане на ограничения на прожекция в Кувейт, както и в страните, членуващи в Арабската лига, е на филма „Бен-Хур“ (1959), а причината за това се дължи на израелските корени на актрисата Хайа Харарит. По същата причина през 2017 г. се забранява и филмът „Жената чудо“ с участието на актрисата Гал Гадот. Друг пример е „Битката за Алжир“ (1966) на режисьора Джило Понтекорво поради изобразяването на сцени на въстание и колониална война, които по онова време се смятат за политически чувствителни за гражданите. През 2004 г. излиза документалният филм за действията на администрацията на Буш по отношение на 11 септември, наречен „Фаренхайт 9/11“^[x], но в малката, богата на петрол държава Кувейт не стига до големия екран. Правителството на Саудитска Арабия обявява филма за обиждащ саудитското кралско семейство. Списъкът на забранените филми продължава с „Планината Броукбек“ (2005) и „Борат“ (2006), които не се излъчват в арабските страни освен в Ливан, защото се считат за обидни.^[xi] Причината за забрана на „Кралството“ (2007) е една-единствена сцена, която се счита за неточна по отношение на бомбардировката на кулите Хобар в Саудитска Арабия.^[xii] „Ноа“ (2014) е отхвърлен на религиозна основа, тъй като нарушава ислямските доктрини, като въплъщава в човешка форма Пророка. „Датчанката“ (2015) е забранен поради несъответствие с моралните принципи на страната, а римейкът на класическия филм „Красавицата и звяра“ на Дисни от 1991 г. е забранен заради хомосексуални препратки. През 2018 г. се забранява „Монахинята“ по инициатива на християнски групи в Ливан. За последните години сред попадналите в обсега на цензурата са „Всичко навсякъде наведнъж“ (2022), „Тор: Любов и гръмотевици“ (2022), „Баз Светлинна година“ (2022), „Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта“ (2022), „Напред“ (2020), „Уестсайдска история“ (2021), „Вечните“ (2021), в чийто случай са взети мерки и за стрийминга от доставчика на филми и сериали Дисни+.

Според мен един от най-забележителните аспекти в културата на кинопрожекциите в Арабския свят е именно премахването на сцени от оригиналния филм. Да се забрани филм е напълно очаквано, това се случва както в Китай, така и в САЩ , а причините в една или друга степен са аргументирани. В някои случаи отговорните органи се заемат с нелеката задача да изрежат кадри от филм и да прожектират каквото е останало от него. Смятам, че „Вълкът от Уолстрийт“ е забележителен пример за взаимодействието между културните и регулаторните преценки в сферата на киното. Той успява да прекрачи прага на кината в Кувейт едва след като губи над 40 минути от съдържанието си, което се състои от неприлично поведение в разрез със законите на всяка държава. Въпреки това достига до жителите на една от най-консервативните страни. Изрязването на сцени води до недоволство сред публиката заради намалената пълнота на изживяването и загубата на контекст. Всяка сцена играе съществена роля за развитието на сюжета и изграждането на характерите на персонажите. Това недоволство се насочва най-често към регулаторните органи поради ограничаването на свободата на изразяване. Имайки предвид липсата на загриженост от страна на Министерството на информацията за пълнотата на съдържанието на определен филм, би било разумно да се разгледа въпросът за допускането на всеки филм до продажба на билети, след като бъде подложен на цензура.

Така стигаме и до излъчването на „Барби“ (2023) или липсата на такова, което от своя страна поражда сериозни емоции сред очакващите фенове. Тези, които отговарят за рекламните кампании, бяха подготвили розови напитки, кутии за пуканки и абаи за нежния пол. Лятото на 2023 г. беше посветено на Барби и Кен, на всяка социална платформа можеше да се забележи влиянието на продукцията. Скоро след премиерата на 21 юли се появиха и очакваните закъснения в Близкия изток, а по-конкретно Бахрейн, Египет, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Саудитска Арабия. Докато за някои от изброените страни това е с цел съкращения по филма, то за други като Ливан и Кувейт филмът е изцяло забранен за големия екран, а в Алжир е изтеглен от кината след кратък период. През август 2023 г. кувейтското правителство забранява излъчването на въпросния филм, който получава широко международно признание. Страната се смята за една от прогресивните в Залива с парламент, конституционен съд и активно гражданско общество. Въпреки това тя зае най-консервативната позиция, дори и след като Саудитска Арабия одобри филма. Националните цензурни органи в Арабския свят заявиха твърда позиция. Техните решения са показателни за това колко либерална или консервативна е дадена страна.

На Запад се появяват редица обвинения, насочени към филма. От една страна, недоволството е породено от факта, че продукцията представя нездравословни отношения между мъжа и жената, негативна нагласа към социалната роля на мъжете, а от друга страна, недостатъчно силна феминистка позиция. В случая на „Барби“ проблемът, пораждащ бурни емоции и недоволства в Залива, е влиянието на ЛГБТИ-общността. Филмът не включва интимни сцени, проява на насилие или обиден език към религия или политическа фигура, но носи препратки към тази общност. Те не са по никакъв начин част от диалог или друг осезаем признак, а чрез участието на транссексуална актриса и гейове във филмовия състав. Тук идва и запазеният трик на Комитета за цензуриране на киното към Министерството на информацията на Кувейт, за който не е проблем да изреже сцените с актьорите, дори това да означава сериозно съкращаване на филмовата продукция. Проблемът се крие в презумпцията, че ако филмът бъде допуснат до големия екран, това ще насърчи неприемливи идеи, като например хомосексуалността. Важна особеност на филма е главната героиня по модела на съвременния западен феминизъм, която предизвика дебати дори сред консервативните кръгове в САЩ. Продукцията с чувство за хумор призовава за овластяване на жените и еманципиране от патриархалната структура, представена от негативните мъжки стереотипи.

Това са идеи, срещу които през последните години консервативните кувейтци, включително членовете на Националното събрание, се противопоставят. Те изразяват недоволството си по отношение на местни феминистки инициативи, които според тях са в противоречие с традиционните и религиозните ценности. Може да се предположи, че антифеминисткото движение в кувейтската политика е основният стимул за забраната на кратката прожекция, която ни пренася обратно към нашето детство чрез образа на любимата кукла. Тази фигура се превъплъщава в различни образи, различаващи се по цвят на кожата, косата и начина на обличане – от бански костюми до абаи и хиджаби, сега напуска рамката на играчката от 20-ти век и излиза на политическата сцена.

В Кувейт се наблюдават ислямистки движения, насочени към ограничаване на правата на жените. Според изменение на член 16 от закона на Главната избирателна комисия, кувейтчанките са задължени да се придържат към принципите на Шериата, за да могат да гласуват или да се кандидатират за определена длъжност. Следователно можем да впишем забраната на „Барби“ в контекста на нарастващото присъствие на ислямизма в кувейтската политика и в сферата на фундаменталистките възгледи.^[xiii] Въпреки че забраната на правителството представлява официалната позиция на държавата, се появяват различни мнения сред самите кувейтци. Някои подкрепят забраната и министъра на информацията и думите му, че продукцията промотира чужди на кувейтското общество вярвания, наред с грозни феминистки идеи.

До известна степен е необичайно политици от Арабския свят, в този случай Кувейт, и фигури на Запад да споделят общи възгледи. Този феномен може да бъде илюстриран със случаи като публикувания клип в YouTube, където фундаменталисткият християнски медиен критик Тед Баер критикува филма.^[xiv]  Той изразява своите възгледи относно филма, идеите, които носи, и тяхното потенциално влияние върху младите умове на бъдещите поколения. Според думите на критика ЛГБТИ-темите във филма са „изключително явни", а цялостната продукция се възприема като обида към мъжете и жените . Той също допълва:

Казвате на малките момичета, които отиват да гледат този филм, че някое малко момче може да бъде по-добро момиче от тях.

Други изявени личности, които се ползват с висока популярност на Запад и подлагат филма на остра критика, са Пиърс Морган^[xv] и американският адвокат и консервативен политически коментатор Бен Шапиро.^[xvi] Те споделят мнението на гореспоменатия критик, че филмът е „атака не само срещу Кен, но и срещу всички мъже“. Именно достигането на тази пресечна точка с уважавани критици от западните страни служи за засилване на легитимността на забраната на излъчването на „Барби“. Разбира се, съществуват и кувейтци, които осъждат решението на Министерството на информацията с аргумента, че то нарушава свободата на избора.

Кинематографията е утвърдена като значима и непрекъснато развиваща се сфера от забавления, предоставяща на обществото изобилие от възможности за естетично и интелектуално удоволствие. Киносалоните се нареждат сред предпочитаните локации, които бързо привличат вниманието на публиката, очакваща с нетърпение да се потопи в очарованието на предстоящите филмови прожекции. При общуване с мой приятел от Кувейт той сподели пред мен, че сред предпочитаните занимания на баща му и сестрите му е гледане на филми заедно. Често беше споменавал, че те планират посещение на кино или гледане на прожекция у дома чрез онлайн услуги като Netflix. И в двата случая изборът на филм, който да отговаря на строгите религиозни принципи на бащата, беше процес, изискващ внимание и време. Въпреки че избраните филми винаги са с рейтинг G или PG, родителят бързо реагирал на всяка интимност или неподходящо поведение във филма, изразявайки недоволство, и настоявал за изключването на сцени, които нарушават моралните ценности. Приятелят ми също сподели:

Въпреки че ще забранят някой филм в кината, това не означава, че няма да мога да го гледам. Това е странното, имаме достъп до Netflix и дори до негова версия на арабски език, където ще бъде качен евентуално...стига да знаеш платформа за стриймване, няма проблем... на тях има всякакви филми и сериали, които няма да бъдат позволени в никакъв случай по кината..., но ако го гледаш сам, у дома не е „харам“.

От този коментар можем да направим следните изводи:

1. Екранът остава достъпен за всички. Предполага се, че зрителите ще намерят алтернативен начин за достъп до филми, особено чрез различните стрийминг услуги.

2. Фактът, че филмовата цензура в кината може да бъде заобиколена чрез онлайн платформи, подчертава несъответствието и неефективността на мерките.

3. Възможността за гледане на всеки филм у дома подкопава легитимността на правителството.

4. Единственото, което бива постигнато, е разваляне на удоволствието от любимото хоби на кувейтците и засилване на убеждението, че ограниченията не са за предпазване на жителите от неподходящо медийно съдържание.

В крайна сметка споровете около „Барби“ в Кувейт показват по-широк спектър от проблеми. Когато държавата поема ролята на пазител на социалните норми и религиозните вярвания, тя се „съюзява“ с една част от обществото, докато маргинализира другата. По този начин създава нови възможности за конфликти и социална поляризация. Вместо това правителството може да се съсредоточи върху развитието на пространства за открит диалог, където жителите да обменят идеи, свързани със социалните медии и съдържанието, което ги интересува.^[xvii]

Стремежът към създаване на места за социализация за всички граждани на страната продължава непрекъснато и е актуален и до днес. Организирането на мероприятия на различна тематика е рутинна практика за обществото, подробности за тяхното провеждане са леснодостъпни в социалните платформи като Twitter/X, Instagram или обществени групи в WhatsApp. Ако някой изрази мнение, че в страната „няма какво да се прави там“, той не си е направил труда да потърси социалните активности за деня. За улеснение на местните, временно пребиваващите и туристите е създаден акаунт 248am в Instagram, който си е поставил задачата да резюмира предстоящите събития и да изразява мнение по актуални въпроси от всякакво естество. Освен какво ще се случи скоро, страницата се грижи и да уведоми своите последователи и какво няма да се реализира или поне не в границите на заливната държава. Разбира се, няма как да се пропусне обзор на забранените за излъчване филми, а това, с което се отличи профилът, е пост на тема „Как да гледаме Барби, ако живеем в Кувейт?“, а всяко от решенията включва пътуване до Саудитска Арабия. Постът от публичния акаунт с над 41 хиляди последователи, въпреки забраната, засилва интереса и желанието на своята аудитория да намери алтернативни начини за достъп до забраненото съдържание. В коментарите под публикацията се забелязва поляризиране на мненията по отношение на филма и цензурата като цяло. Докато някои изразяват вълнение и готовност да осъществят такова пътуване, други изразяват скептицизъм и критика към филма и неговата стойност. Споменатата публикация генерира значителен интерес със своите 365 коментара и 2342 харесвания, което я класира на върха по отношение на интеракции от 10 август 2023 г. до днес. Този широк спектър на реакции откроява и степента на готовност за противопоставяне на наложената цензура.

Англоезичният вестник Kuwait Times е известен със своето разнообразно съдържание, засягащо както Кувейт, така и други държави от региона. Един от постовете на акаунта в Instagram се занимава със забраната на въпросния филм, наложена от Министерството на информацията. Той генерира невероятен интерес сред читателите, като регистрира рекордни интеракции от 6368 харесвания и 770 коментара. Тези цифри отразяват надделяващия интерес към темата, като същевременно подчертават значението на дискусиите за цензурата. В сравнение с останалите публикации на вестника тази привлича вниманието на поне 48% повече читатели, което демонстрира значимостта на темата и нейното влияние върху обществото. В коментарите се открояват реакции относно причините за забраната на филма, като се изразява неудовлетворение от решението да се забрани продукция, която въздига женската независимост. Поставя се акцент върху правата и свободите на жените в Кувейт, това води до по-широката дискусия за социалните права в страната.

Във връзка с предишната новина акаунтът @kuwaittimes публикува пост, който се фокусира върху реакциите, породени от забраната на филма в Кувейт. Тази публикация също достига до голяма аудитория с 2895 харесвания. В коментарите, които са 245, се изразява възмущение, че в Саудитска Арабия се разрешава излъчването на цензурирана версия на продукцията. Някои от тези коментари съдържат саркастични нотки и носят негативна конотация по отношение на взетото решение за забрана от Министерството на информацията.

За реализиране на целта на настоящата разработка разгледах по-обстойно забраната на филма „Барби“, защото тя отразява динамиката на цензурата и свободата в различни съвременни културни контексти. Това е рядък случай, в който наблюдаваме еднаква степен на реакция както от Запада, така и от Близкия изток. Откроява се засилено внимание към продукцията в различни социални платформи. Причините за забраната за излъчване на продукцията подчертава сложността на социокултурната обстановка. В този контекст представеният анализ показва, че това правителствено решение предизвиква значителен брой негативни мнения и разочарование сред гражданите, които биха могли лесно да се избегнат, ако се предостави възможността публиката да реши до каква степен тази продукция е достойна за нейното внимание. Това обаче не се случва, изборът се отнема, а недоволството се увеличава, не толкова от невъзможността за гледане на филм, който много скоро ще бъде достъпен онлайн, а от ограничаването на свободата. Това не важи само за „Барби“, а за всеки филм, отстранен от кината в рамките на заливната държава. Свободата на изразяване е важен елемент за демократично общество, а цензурата, особено в случаи като този, ограничава индивидуалните права и допринася за поляризация на обществото.

Използвани източници

Al Ansari, H. This Barbie Can’t go to Kuwait. Carnegie Endowment for International Peace. (2023, September 12). https://carnegieendowment.org/sada/90528

Al-Nakib, F. Kuwait Transformed: A History of Oil and Urban Life. Stanford University Press

Stanford, California, 2016 pp 48-51 Al-Nakib (2016, pp. 48–51).

Ben Shapiro. Ben Shapiro DESTROYS the Barbie Movie for 43 Minutes. (2023, July 22). YouTube. https://www.youtube.com/watch?v=ynU-wVdesr0

CBN News. ‘Hardcore propaganda’: ‘Barbie’ Movie Excoriated in Film Critic’s Warning to Parents. (2023, July 17). YouTube. https://www.youtube.com/watch?v=bJLSIP9TD3k

Hathaway, B. 10 Action Movies Banned Overseas. MovieWeb. (2023, December 31).

https://movieweb.com/action-movies-banned-overseas/#the-kingdom-2007

Kuwait - United States Department of State. United States Department of State.

https://www.state.gov/reports/2022-country-reports-on-human-rights-practices/kuwait/

(2023, December 7)

Lisa, A. Why these Famous Films were Banned around the Globe. Stacker. (2022, November 15).

https://stacker.com/movies/why-these-famous-films-were-banned-around-globe

Media and Society, 18, 1–10. 2013 https://acrobat.adobe.com/id/urn:aaid:sc:EU:f222b326-f76a43e8-9c8e-6580163c035a

Satti, Mohamed. International Media and Local Programming: The Case of Kuwait. Arab

Sky News Australia. ‘An Assault on not Just Ken but All Men’: Piers Morgan slams Barbie . (2023, July 4). YouTube. https://www.youtube.com/watch?v=Iobo_UJwwoE

Stolworthy, J. 45 Movies that were Surprisingly Banned in Cinemas. The Independent. (2023,

March 25). https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/films/news/bannedmovies-films-shrek-b2308008.html

عماد النويرى. السينما في دول مجلس التعاون الخليجي. دولة الكويت. 2013م

Бележки