Българите в Арабския свят
Развитие на отношенията ни с арабските страни
Венцеслав Кънев
Арабските страни са разположени във важен и близък геополитически район на света, което е предпоставка за широки възможности за развитие на отношенията и двустранно сътрудничество на България с тези държави в политическата, търговско-икономическата, финансова и културна област.
Първата арабска държава, с която България установява дипломатически отношения през 1926 г., е Египет. С тази стъпка започва развитието на българо-арабските отношения. Египет като център на българското внимание служи за основа на разширяването на сферата на интересите на българския износ към други арабски държави, като Судан, Сирия, Ливан и Палестина, които по това време са подмандатни територии на Великобритания и Франция.
През годините до Втората световна война това сътрудничество се развива под вляние на различни фактори – българско физическо присъствие на изселници и временно пребиваващи граждани, навлизане на български търговски фирми, в отделни области на икономическия живот се създават неправителствени организации за взаимен стокообмен. Това довежда и до създаването на практическите междудържавни механизми, които ще се използват и за в бъдеще за развитието на двустранните отношения, каквито са търговските спогодби.
Реалното развитие на българо-арабските отношения започва в края на 50-те и началото на 60-те години. Тогава България установява дипломатически отношения с почти всички независими арабски държави с изключение на Саудитска Арабия, с която нашата страна установява отношения през 1995 г. По онова време княжествата около Залива все още не са получили независимост. В този период България започва да оказва подкрепа на национално-освободителните движения в редица арабски страни (напр. Алжир и Йемен), на дошлите на власт национално-патриотични режими (Египет, Ирак, Сирия, Либия и др.), на арабската и палестинската кауза. С това страната ни постепенно си извоюва мястото на предпочитан партньор за Арабския свят. С Йменската арабска република, Алжир, Ирак, Сирия, НДРЙемен и Либия са сключени Договори за дружба и сътрудничество.
В периода 1960-1989 година са разменени многобройни посещения на най-високо и високо равнище с Египет, Алжир, Сирия, Ирак, Либия, Судан, НДРЙемен, Йеменската арабска република, Кувейт, Мароко, Тунис, Йордания, Мавритания и Ливан. Близко политическо сътрудничество България има и с Организацията за освобождение на Палестина, която открива свое дипломатическо представителство в София.
България умело се възползва от редица предимства пред останалите страни на социалистическия лагер - географската близост, отдавнашните исторически връзки с някои от арабските държави, добре развито селско стопанство, интензивна промишленост и нужни на арабските страни кадри, за да си извоюва значителен дял на техните пазари. Нещо повече, търговско-икономическите отношения в много случаи предшестват политическите контакти (напр. Ливан). България сключва дългосрочни търговски спогодби, а също и непознатите до този момент за нейната практика спогодби за научно-техническо сътрудничество. На тази основа се създадоха и смесените комисии за научно-техническо сътрудничество, които прераснаха в комитети и комисии за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, като постоянно действащи институции, събиращи се ежегодно и при нужда.
Бяха сключени редица спогодби за сътрудничество в отделни области – селско стопанство, машиностроене, хранително-вкусова промишленост, транспорт, туризъм и др. Така двустранните ни отношения с редица арабски държави – Египет, Ирак, Сирия, Алжир, Либия отбелязаха значителен подем през 70-те и 80-те години. Наред с традиционния ни износ – хранителни продукти и консерви, цигари, лека и преработвателна промишленост България излезе на арабските пазари със своето машиностроене, фармацевтична промишленост, химикали и торове, задгранично строителство, инженерингова-проектанска дейност, предоставянето на специалисти, като в края на 80-те години годишният ни стокообмен с арабските държави надхвърли 1 млрд. долара, без да се отчитат приходите от износ на оръжие и военно оборудване, което беше традиционно значително перо в нашия износ.
Независимо от някои циклични кризи в плащанията от арабска страна, арабските пазари станаха първостепен източник на валута за развитието на народното стопанство у нас. Българските фирми като Техноекспортстрой, Агрокомплект, Булгаргеомин, Транскомплект, Машиноекспорт, Техноимпес, Монтажи, Балканкар, Електроимпекс, Техноекспорт-импорт станаха популярни в арабските страни. С българско участие се строяха пътища, мостове, язовири, напоително-отводнителни системи, далекопроводи, болници, спортни зали, предприятия на хранително-вкусовата промишленост.
Трудно е да се изброят стотиците обекти, построени с българско участие в арабския свят – болници в Либия като очната клиника в Триполи, болницата в Сирт, болницата в Сабрата и много други; редица язовири – Растан и Махарда, силози, промишлени предприятия в Сирия, мостове, участъци от магистрали, промишлени предприятия в Ирак, далекопроводи в Йордания, Ливан, Ирак и Либия, хотел Голд Мор в Аден, фабрики за минерални води и ферментация на тютюни в Ирак, завод за производство на феросилиций в гр. Едфу, Египет, и т.н. Българската селскостопанска авиация работи дълги години в Судан, в Ирак обесоляването на почвите пострадали от хилядолетната практика на напояване в Месопотамия се извършваше от Агрокомплект.
Почти нямаше кътче в Арабския свят, където българският специалист да не беше стъпвал. В Арабския свят българските лекари и сестри – в Либия, Сирия, Кувейт, Йемен, Тунис, Алжир, агрономи, инженери, техници, учители, музиканти из целия Арабски свят се ползваха със заслужен авторитет. За нуждите на българската промишленост от арабските страни се внасяха нефт, памук и прежди, фосфати, каменна сол и други необходими суровини. Силно нарасна потокът от арабски туристи.
Постепенно се поставиха основите и се определиха факторите на развитието на културните, научните и спортните връзки. В Дамаск и Алжир активно започнаха работа културно-информационни центрове, които станаха средище за разпостранение на българската литература, култура и образование. Издадени бяха десетки книги от български автори, в арабските културни среди имената на Вазов, Ботев, Дебелянов, Вапцаров, Хайтов станаха добре известни. Интересен факт е, че в някои страни по тяхна инциатива съответните министерство и издателства започнаха да превеждат и разпостраняват редица научни, публицистични и литературоведски творби на български автори.
След 1960 г. в нашите университети са се обучили около 30000 арабски младежи и девойки от Сирия, Йордания, Ирак, Йемен, Палестина, Израел, Либия, Египет, Судан, Алжир, Тунис и Мароко. В тази бройка не влизат обучавалите се в българските полувисши учебни заведения, военните училища, АОНСУ и профсъюзната школа и други форми на различна квалификация. В резултат на това в арабските страни е изградено своеобразно „българско лоби“, което съдейства и ще продължи да работи за развитието и разширяването на българо-арабските отношения. С българско образование са отделни министри, ръководители на политически партии и неправителствени организации, ректори, декани и преподаватели в арабските университети, ръководители на синдикални и професионални съюзи, генерални директори на сериозни икономически фирми, дейци на науката, културата и спорта.
Активните българо-арабски отношения в онези години доведоха до създаването на многобройни лични отношения между българи и араби. В общуването помежду си те намираха много общо във всекидневния бит и традиции, в обществения живот и култура. Провежданите в някои арабски държави Дни на българската култура (Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Йордания) намираха широк обществен отглас и интерес. Силно бе българо-египетското сътрудничество в областта на операта, класическата музика и балет.
Между държавните ръководители на арабските държави и България се изградиха лични отношения на уважение и респект. Тук могат да се отбележат личните контакти на Тодор Живков с тогавашния президент на Ирак Ахмед Хасан ал-Бакр. Той основателно виждаше в краткото си посещение във Варна на път от Полша за Ирак решаващ фактор за провалянето на организирания срещу него опит за преврат в Багдад. Живков поддържаше приятелски връзки с президентите на Сирия Хафез Асад и на Алжир Хауари Бумедиен, с либийския ръководител Муамар Кадафи, с президентите на НДРЙемен последователно Абдул Фатах Исмаил, Али Насър Мохамед и Али Салем ал-Бейд.
Към България доброжелателно се отнасяха мароканският крал Хасан Втори (за това вероятно е допринесло и личното приятелство на Симеон Сакскобурготски с краля), кралят на Йордания Хюсеин и президентът на Тунис Зейд бен Али. Държавното ръководство на Кувейт се отнасяше добронамерено и оказваше съдействие на България като посредник в някои особено деликатни моменти. С разнообразна динамика се отличаваха отношенията с Египет. С особена сърдечност се отличаваха разговорите с президента Гамал Абдел Наср, интересни бяха преките и непреки контакти с президентите Ануар Садат и Хосни Мубарак. България положи доста усилия за преодоляване на различията на Ануар Садат със съветското ръководство.
През 1976 г. в София бе организирана среща на външните министри на СССР Громико и Египет Исмаил Фахми. Широката подкрепа на България за палестинската кауза бе основата на много добрите отношения с Ясер Арафат и други палестински ръководители.
Полезни, но деликатни бяха връзките със Саддам Хусеин. Наред с успешното развитие на българо-иракското икономическо и търговско сътрудничество България не подкрепяше войната с Иран, агресията срещу Кувейт, вътрешната политика на Саддам, за което свидетелстват редица разменени послания и разговори с иракския президент и висши иракски ръководители.
Политическите промени у нас и в арабските страни повлияха на двустранните отношения и обема на икономическото сътрудничество. Вероятно този процес ще бъде частичен и ограничен във времето. Надежда за това дава започналото развитие на връзките със Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Оман,което не бива да остава само на книга. България и арабските страни могат и трябва да намерят новите форми на своите взаимоотношения, да извървят заедно пътя от иделогемите на двайсетия век към прагматизма на новото време.
Българската дипломация трябва да продължи да има гъвкав, балансиран подход към продължаващия арабо-израелски конфликт, да подпомага усилията за намиране на неговото мирно, справедливо и трайно решение, с отчитане на законните права на палестинския народ и всички заинтересовани държави. Това ще доведе до умиротворяване на разбунения в момента Арабски свят и ще бъде гаранция за продължаване на традиционното политическо, икономическо и културно сътрудничество с арабските държави.
