Арабите у нас

---

Ценно изследване за арабите в България

Предлагаме на вашето внимание откъс от ценно изследване, което е публикувано през 2005 г. и очевидно съдържа остарели данни, но би могло да ни ориентира в проблема и най-вече да ни подскаже динамиката в процесите. В изследването се забелязват и някои неточности и недомислия, например предоверяването в "учеността" на рома-мюсюлманин, който цитира изказването за бременния Запад и Изток, приписвайки го на Пророка Мухаммад. Без да коментираме бременността, съчетана с думи в мъжки род, ще уточним, че изказването е направено през миналия век от турския религиозен мислител Саид Нурси и е по повод на конкретни исторически събития. 

Цялостния текст на труда може да прочетете в прикачения файл.

 

ИМИГРАНТИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ И СРЕДНИЯ ИЗТОК

 

Антонина Желязкова, Валери Григоров, Донка Димитрова

 

„И сега идва време Западът да е бременен за Изтока, а Изтокът да е бременен за Запада…“^[1]

 

Предварителни данни и работни хипотези

 

По данни на НСИ от преброяването през 1992 г. като араби са се обявили 5438 души. Предполагаме^[2], че това са лица с редовен статут - натурализирани и дългосрочно временно пребиваващ^[3]. Те са част от мюсюлманското малцинство в България, което през същата година представлява 14% от населението на България.

 

Данните от преброяването през 2001 г. сочат намаляване на населението на страната като цяло с над половин милион души, като съответно е спаднал и относителният дял на мюсюлманите в България от 14% през 1992 г. на 12,2% през 2001 г. Това намаляване е единствено за сметка на емигрантите сред местните мюсюлмани (помаци и турци), тъй като несъмнено през този период има интензивен процес на прииждане на имигранти от Близкия и Средния изток.

 

Съществен пропуск на данните от последното преброяване е, че не носят информация за имиграционните потоци към България. Дори онези над 5 000 араби, обявили се при преброяването от 1992 г., се губят по неясни причини. Непрецизната методика на преброяването се откроява още по-видимо, когато установим, че към 1.03.2001 г. във вътрешните миграции участват^[4] близо 19 000 лица от други държави - според нашата работна хипотеза, предимно от Близкия и Средния Изток и Китай.^[5] 

 

Опитите на членовете на нашия екип да сложат ред в числата се оказа трудна задача, защото институциите подават различни данни и класифицират по различни критерии влизащите, оставащите и напускащите чужденци. Вероятно най-точни са данните на МВР. Например, според данни на полицията, през 2000 г. дългосрочно пребиваващите са били 18 568, а през 2001 г. вече са 24 000, което е значителна динамика на нарастване. Към това се добавят и данните за постоянно пребиваващите 43 630 души. Пак по полицейските данни, сирийците в България от категориите дългосрочно и постоянно пребиваващи са около 3 000 през 2001 г., а постоянно пребиваващите ливанци са 625. Неясно защо НСИ не събира и не включва в националните преброявания подобни данни.

 

От своя страна, референт от МВнР смята, че ливанците само в София имат регистрирани над 1000 фирми, което предполага, че са доста повече като численост на територията на цялата страна от данните на МВР, а сирийците в България, според същия източник, вероятно наброяват около 3 000 души, което донякъде съвпада с полицейските източници.

 

В края на 2003 г. Международната организация по миграциите публикува изследване, според което постоянно и дългосрочно пребиваващите чужденци в България през 2002 г. са около 60 000. Проследява се динамиката на тяхното нарастване от 1994 г., когато са били около 45 000. В същото изследване се разглежда и националната структура на имигрантите през 2002 г., където най-висок дял се пада на имигрантите от Русия - 19 113, постоянно и дългосрочно пребиваващите от Сирия са 1780, от Ирак 390, от Иран 275, от Афганистан - 129 и т.н. 

 

Различните оценки могат да се обобщят по следния начин: броят на легалните имигранти е около 108000 души, натурализирани - 3600; постоянно пребиваващи - 40 000, дългосрочно временно пребиваващи - 64 400. Официалното регистриране на търсещите убежище и бежанци в България започва през 1991 г. Броят на лицата, представили молби за статут на бежанец през периода 1994 - юни 2001 г., е 7 029 души от 66 страни, от които 4 394 са мъже (62.51%), 252 са жени (17.81 %) и 1 383 (19.68%) са деца. Нелегално пребиваващите в България варират между 30 000 и 50 000 души.

 

Поради пълното отсъствие на проучвания по темата работните хипотези са най-общи и отворени:

 

• Имиграционният натиск в България се засилва плавно. Предвиждаме тази тенденция рязко да се увеличи около и след 2007 г. във връзка с влизането на България в ЕС;
• Имиграционните потоци са и ще бъдат ще бъдат почти изцяло от слаборазвити и мюсюлмански страни: Близкия и Средния Изток (Сирия, Ирак, Ливан, Йордания, Палестина, Йемен, Саудитска Арабия, а също Иран, Афганистан, Пакистан), Магреба (Мароко, Алжир, Тунис, Египет), Азия, Балканите и др.;
• В момента не съществува напрежение между местното население и имигрантите, но с оглед на потенциалното нарастване на тяхната численост е възможно да бъде събудена ксенофобия, ислямофобия, расизъм и като последствие трудова и социална дискриминация, изключване, гетоизиране;
• Сложната ситуация около терористичните актове на крайни ислямистки движения в света ни накара да приемем работната хипотеза, че е възможно присъствието на ислямски пропагандатори (със статут на легални или нелегални имигранти) сред автохтонните мюсюлмански малцинства в България.

Имиграцията в България 2005 г.