Арабите в Европейския съюз
Арабите в Европейския съюз
Арабското присъствие в Европа датира още от 711 г., когато мюсюлмански войски предприемат нашествия в Иберийския полуостров и за седем години успяват да завладеят голяма част от него. Арабите остават там до 1492 г. и в продължение на близо осем века създават велика материална и духовна култура, която може да се съизмерва с Римската цивилизация и италианския Ренесанс.
Днес арабската диаспора в страните от Европейския съюз се състои главно от трайно установили се в тях имигранти, които като цяло са интегрирани в обществото и имат европейско самосъзнание, но в същото време не се откъсват напълно от традициите на първородината и донякъде запазват арабската си идентичност.
Най-многобройна е арабската общност във Франция – до 6 000 000 (2008 г.), главно от Северна Африка. Те формират втората етническа група в страната след французите. В другите държави арабите се разпределят както следва:
- Испания – 1 350 000
- Германия – 1 155 390
- Италия – 680 000
- Великобритания – 500 000
- Белгия – 800 000, повечето от Мароко
- Швеция – 425 000
- Дания – 121 000
- Холандия – 480 000 до 613 8000
- България – около 11 000
Арабите в Европа идват предимно от Мароко (2 200 000), Алжир (1 400 000), Тунис (950 000), Ливан (900 000), Палестина (700 000), Сирия (350 000), Ирак (250 000), Египет (220 000), Йордания (150 000), Йемен (150 000), Либия (100 000) и Судан (100 000). Повечето изповядват исляма, но има и значителна общност от християни, каквито са почти половината от ливанците.
