Български арабисти


Проф. Пенка Самсарева – първосъздателката на българската арабистика

Проф. Пенка Самсарева – първосъздателката на българската арабистика

Арабският език започва да се преподава в Софийския университет още през 1964 г. като източен език към специалност „Ориенталистика“. През 1974 г. е въведена отделна специалност „Арабистика“, залегнала в основата и на създадената през 2000 г. като самостоятелно звено на Софийския университет катедра „Арабистика и семитология“. Специалност „Арабистика“ подготвя висококвалифицирани специалисти, които владеят арабски език, притежавайки задълбочена подготовка и разбиране за културата, обществено-политическата история на арабския свят, доктрината на исляма с неговите школи и религиозно-политически течения.

Катедрата по арабистика и семитология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е първото и единствено по рода си в България академично звено, в което вече пето десетилетие арабският език, история, литература, култура и политика се изучават в тясна връзка с ислямознанието като класическа европейска научна област. Ползвайки се с международно признание, Катедрата предлага програми и в трите степени на обучение – бакалавърска, магистърска и докторска. Специалност „Арабистика“ е дала образование на стотици дипломирани арабисти, като през последните години продължава да бъде една от най-желаните специалности сред кандидат-студентите.


Цветан Теофанов

Мнозина са учените, които с приноса си в съответната област са заслужили юбилейни чествания, но сред тях са единици онези, които са положили началото на цял клон в родната наука. Проф. Пенка Самсарева принадлежи към първото поколение български арабисти и е дългогодишна титулярка на Катедрата по арабистика и семитология при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Когато се върнем назад през годините, за да обозрем и осмислим цял един живот, посветен на идея или кауза, на първо място изниква далновидността на пътя: доколко усилията и очакванията в дадена посока са се реализирали и оправдали, доколко са запазили своята актуалност и дали все още носят обществена полза. Пътят на Пенка Самсарева е прокаран през „дебрите“ на арабското езикознание, които са отблъснали или погълнали в бездънната си паст немалко европейци, но онзи, който е устоявал пред неизчерпаемите им трудности и препятствия, е достигал сакралното лоно на арабската цивилизация. За гениалните арабски граматици вникването в тайните на езика, тоест на Корана, е акт на свещенодействие и богослужение. Със същата сериозност и висока отговорност десетилетия наред Пенка Самсарева подготвя лекции и работи по широк кръг от проблеми в областта на фонетиката, лексикологията, морфологията, синтаксиса, семито-хамитското езикознание, като фокусира вниманието си върху глаголното словообразуване в съвременния арабски книжовен език. От 1964 г., когато е назначена за асистент в Софийския университет почти веднага след завършването на висшето си образование, до днес поколения арабисти се учат от нея на задълбоченост, добросъвестност, прецизност и висок академизъм. Нейно дело е създаването и утвърждаването на уважаваната и авторитетна не само у нас българска школа в арабистиката.

Проф. Пенка Самсарева е възпитаничка на един от най-престижните арабски университети в света – Багдадския, където учи във Факултета за хуманитарни науки и получава диплома за завършена бакалавърска степен по Арабска филология. Стойността и богатството на тези съдбовни за Самсарева пет години, прекарани в сърцето на Арабския свят, могат най-добре да бъдат усетени и оценени от човек, който се е опитвал да вникне в лекциите, изнасяни според законите на бляскавото, но и твърде недостъпно арабско красноречие, или на още по-костелив диалект, ровил се е в огромните библиотеки и е разгадавал дебелите томове – плод на колосалния, но и елитарен арабски гений, взимал е три пъти в годината изпити по съзнателно усложнена система с цел студентите да обхванат максимално материала, и не на последно място – живял е по общежитията, разхождал се е по колоритните улици и сокаци на града, губел се е из необятните пазари. Впрочем тогава в Ирак се извършва и поредният военен преврат, което допълнително нагнетява обстановката и прави още по-трудно пребиваването в страната, дори някои от шепата български студенти прекъсват следването си и се завръщат у дома. Всички тези „неща от живота“ наред със солидната теоретична подготовка оформят не само специалист с дълбоки и солидни знания във всички филологически дисциплини, но и експерт с проникновен усет за езика и разбиране за арабската народопсихология и въобще за Арабския свят.

Двайсет години по-късно, през 1984 г., Самсарева отново посещава Багдадския университет, но вече като признат и утвърден учен, за което свидетелства фактът, че е поканена да изнесе лекции пред преподавателите от Катедрата по арабска филология и студентите от същата специалност – особено висока чест, рядко оказвана на чужденец.

След дипломирането ѝ пред Пенка Самсарева се разкриват привлекателните перспективи на завършилите подобна рядка специалност, но пред добре платената длъжност в някое министерство или посолство тя избира университетската кариера, която е нейна мечта и се оказва нейно призвание. По онова време българската ориенталистика е представена почти единствено от тюркологията и едва прохождащата арабистика се изправя пред необходимостта да доказва правото си на съществуване. Самсарева води факултативен курс по практически език като хоноруван преподавател – доста всепоглъщащо занимание, което почти не оставя време за научни изследвания. С присъщата си стриктност и перфекционизъм, както и с амбицията за професионално израстване младата асистентка спечелва доверието на колегите си и на студентите и на следващата година е назначена за редовна преподавателка.

Не закъснява и първият ѝ научен труд – статията „Някои въпроси на транскрибирането на арабски език“ (1968), която за съжаление не е придобила публичност, и все още в медиите, пък и в академичните изследвания се натъкваме на разнообразни и често погрешни трактовки на арабските имена. Тази актуална и до днес разработка обосновава и формулира принципите на предаване на арабската азбука със средствата на българската фонема и графична система.

Още в най-ранните си изследвания Пенка Самсарева се сблъсква с необходимостта да тълкува и разяснява семитския тип езикова структура и специфична граматика чрез индоевропейската терминология и логика. Проблеми на сравнителното езикознание са анализирани и в други статии на авторката: „Някои типологични особености на арабския синтаксис в сравнение с българския“ (публикувана в престижно брюкселско издание през 1983 г.), „Арабски заемки в българския език“ (1985), „Сложно съставно с подчинено определително изречение в българския и арабския език – стурктурно-типологическа съпоставка“ (1989). Проф. Пенка Самсарева разработва терминологичен инструментариум, който служи като солидна теоретична база за следващите поколения арабисти и прави арабската граматика достъпна за широките езиковедски среди.

Междувременно Самсарева се омъжва за свой колега от Багдад и това също изиграва важна роля в кариерата ѝ. Ако понякога личният живот е нещо интимно и без особено значение за професионалната биграфия, в случая той се оказва съдбоносен. Като съпруга на дипломат и политик международник Пенка Самсарева пребивава в редица арабски държави – Ирак, Йемен, Сирия, където не само изпълнява рутинните официални функции, но и поддържа вразки и обменя идеи с хора от академичните и културните среди, чете в библиотеките и работи върху поредния си труд, особено върху първата си докторска дисертация на тема „Предикативното определение в съвременния арабски литературен език“, която защитава през 1982 г. като задочна докторантка в Института за страните от Азия и Африка при Мостовския държавен университет. Научният ѝ ръководител професор доктор на филологическите науки Грачя Михайлович Габучан е едно от светилата на руската арабистична школа, която има богати традиции и се ползва с международен престиж.

Първата докторска дисертация на Пенка Самсарева е посветена на проблем, който неспециалистите биха могли да сметнат и за твърде частен и второстепенен, но в действителност предикативното, сиреч сказуемното определение, намира широко приложение в съвременния арабски книжовен език и е интересно с двойната си синтактична зависимост – едновременно и от глагола-сказуемо, и от подлога при прякото допълнение. Употребата му с непълнозначни глаголи, тоест такива с недостатъчен лексикален пълнеж, което не им позволява самостоятелно да изпълняват роля на сказуемо, го прави необходим компонент на изречението и го включва в съставното именно сказуемо. От езиковедска гледна точка тази сложна синтактична функция на предикативното определение мотивира важното му значене и нуждата от по-нататъшното му анализиране и изследване.

След повече от десет години, през 1994 г., излиза от печат хабилитационният труд на Пенка Самсарева, озаглавен „Основни въпроси на учението за класовете думи в арабския език в светлината на традиционната арабска граматична теория“. Трудът предварително е обсъден и посрещнат с интерес и респект от колегите ѝ в Центъра за източни езици и култури, и въз основа на него ѝ е присъдено научното звание доцент (1991). Изминали са близо трийсет години от времето, когато е постъпила на работа в Софийския университет. Разбира се, при нейната ерудираност, компетентност и безспорен авторитет и на изследовател, и на университетски преподавател, други вече биха претендирали за професорска длъжност, но тя не се блазни толкова от бързата кариера, колкото от амбицията все повече да разширява, прецизира и задълбочава своите знания и в конкретната област на арабската граматика, и в не по-малка степен – в теорията на общото европейско езикознание.

Хабилитационният труд на Пенка Самсарева е резултат от упоритите дългогодишни усилия на авторката да обхване и вложи в изследванията си богатството на лингвистичните извори, събрани в сирийската Национална библиотека в Дамаск. В труда проличава намерението за излизане от кръга на сравнително частната проблематика (предикативното определение) към широката рамка на концептуалните измерения и философията на езика, както става ясно и от заглавието на изследването – „Основни въпроси на учението за класовете думи в арабския език в светлината на традиционната арабска граматична теория“. Тук бих си позволил малко по-дълъг цитат, който разкрива амбициозните цели и задачи на авторката в този ценен за специалистите труд:

Синтетизмът на арабския език, смесен с елементи на полисинтетизъм и аналитизъм, многобройните и разнотипни начини на словообразуване и формообразуване, нередките явления със синкретичен характер, разнообразието на синтактичните връзки, които се установяват между думите в изречението и между елементите в сложното изречение, разнообразието на езиковите средства, които служат за изразяване на синтактичните функции на думите в изречението – всички тези явления характеризират граматичната система на арабския език като сложен обект, изискващ съответното описание.

С подобно предизвикателство може да се нагърби единствено учен, който се опира на солидна теоретична основа, не само да обозре и опише явленията в тяхното развитие, но и да ги анализира през призмата на европейската наука и да стигне до приносни изводи. Като специалист, който по силата на студентските си задължения в Багдадския университет също е бил принуден да се рови из томовете на арабските граматици, някои – написани в стихове, и по необходимост е трябвало да вниква в гениалните им прозрения, пояснявани от техните ученици с обстойни коментари и коментари на коментарите, мога с пълна убеденост да споделя, че завидните постижения на проф. Пенка Самсарева в тази толкова трудна област са резултат не само от нейното усърдие, но и от научноизследователския ѝ талант.

На основата на богат материал, извлечен от първоизворите на арабската граматика до най-новите разработки, трудът „Основни въпроси на учението за класовете думи в арабския език в светлината на традиционната арабска граматична теория“ предлага новаторска интерпретация на традиционните постановки за класовете думи в арабския език: име, глагол и частица. Авторката стига до приносното заключение, че тези три основни категории са свързани с функцията на думите като езикови знаци и произтичат от прилагането на два критерия: способност/ неспособност на думата да назовава и наличие/ отсъствие на релативни отношения между називното значение и времето. Тези класове носят структурно-семантичен характер и са по-общи от граматичните, поради което е неправилно да бъдат смятани за аналог на европейската категория части на речта.

Връх в професионалното израстване на проф. Пенка Самсарева е защитата през 2001 г. на втория ѝ докторат на тема „Глаголното словообразуване в съвременния арабски книжовен език“. Присъдена ѝ е най-високата научна степен – доктор на филологическите науки.

За тази не толкова голяма по обем, колкото значима по съдържание монография би могло да се напише цяла книга. Поради ограниченото място тук ще се задоволя само с най-общи и кратки бележки, които хвърлят известна светлина върху изводите и приносите на авторката. Преди всичко прави впечатление, че и в разглеждания труд Пенка Самсарева се насочва към широка, особено важна и почти неовладяна от европейската наука територия, като подлага на критичен анализ „светая светих“ на традиционната арабска граматика и формулира своя концепция за възникването и развитието на арабската словообразувателна теория. Авторката си поставя за цел да направи цялостен анализ на изследваното явление, което изисква „да бъдат определени начините на словообразуване, деривационните форманти, произвеждащите основи и словообразувателните значения, както и формиращите се въз основа на тяхното единство словообразувателни типове, в чиито граници се анализират отделните глаголни деривати.“ Самсарева установява редица несъответствия между явленията, които се включват в категорията на словообразуването  според съвременната му дефиниция и при тълкуването му от средновековните арабски граматици. С помощта на най-новите за времето си лигвистични теории авторката дискутира класическата арабска концепция за произвеждащата дума и утвърдената теза за наличие на общ прототип, като стига до извода за разминаването между нея и езиковата реалност. Необременявана от схоластични съображения за недосегаемост на сакрални и завинаги дадени истини в граматиката, Пенка Самсарева дава собствен отговор на редица спорни въпроси и като се опира на богата и строга аргументация, набелязва дискусионни теоретични проблеми, на които лингвистиката предстои да отговори.

Проблематиката, застъпена в научните изследвания на Пенка Самсарева, се цени високо и има практическо приложение и у нас, но истинската ѝ стойност проличава при интерпретирането ѝ под строгия и скептичен поглед на европейската арабистична общност. Българските ориенталисти установиха контакти със западните си колеги едва след падането на Берлинската стена, но взаимното им опознаване протича доста интензивно и с огромен интерес от двете страни на някогашната желязна завеса.

През 1994 г. Пенка Самсарева за първи път участва в конгрес на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите (Union Européenne des Arabisants et Islamisants – UEAI), проведен в Санкт Петербург с цел колегите от Изтока да се приобщят към западноевропейската гилдия. Самсарева е приета за член на Съюза, участва с доклади във форумите му, свиквани на две години години (В Лувен, Белгия, и Хале, Германия). В трудовете си, предназначени за специализирани издания в чужбина, проф. Пенка Самсарева съчетава по най-добрия начин постиженията на класическата арабска граматика, западноевропейското и руското езикознание.

Без преувеличение и не без гордост можем да подчертаем, че по отношение на своя професионализъм и езикова подготовка българските арабисти по нищо не отстъпват на западноевропейските си колеги. Особен респект внушават международните изяви на проф. Пенка Самсарева, която успява да разтопи ледовете и да покори аудиторията с безспорната си начетеност и задълбоченост по всички езиковедски дисциплини, твърде сложни и донякъде неясни дори за малцината западни познавачи на традиционната арабска граматика.

Внимание заслужава и друга страна от научната и преподавателската дейност на Самсарева. Сборниците с учебни арабски текстове, на които тя е инициатор и един от съставителите, дълги години бяха настолна книга за всеки начинаещ и напреднал в езика. Висока практическа стойност има и помагалото на Самсарева Арабският глагол в таблици (1990), което се отличава с твърде широкия си обхват в сравнение с познатите досега.

Не на последно място проф. Пенка Самсарева притежава качества и на администратор. Нейна е заслугата не само за създаването, но и за стабилното развитие на Катедрата по арабистика и семитология при Софийския университет, за професионалното израстване на младите колеги, за запазването на академичния дух и на добронамерената взискателност към изявите на преподавателите и студентите от специалността. Сам по себе си дори този рядък принос е достоен за дълбоко уважение и той наред с другите заслуги на проф.  Самсарева обяснява ентусиазма, с който колегите у нас и в чужбина отбелязаха щастливите годишнини на изтъкнатата българска ориенталистка.

Фондация „Проф. Цветан Теофанов“
Фондация „Проф. Цветан Теофанов“

مُؤَسَّسَةُ البُرُوفَسُور تِزِفِيتَان تِيوفَانُوف الخَيْرِيّة

© Всички права запазени