УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
С удоволствие приех поканата да се включа в ХVIІ Студентска научна конференция на УниБИТ под надслов „Информация – интеракции – просветление”. Радвам се, че и тази година – въпреки извънредните обстоятелства – бе запазена ползотворната традиция да се предостави трибуна за изява на младите ни колеги. Зная колко е необходимо за тях да се упражняват в научните изследвания и да споделят своите постижения с компетентна аудитория. Потребност е и за нас - техните учители - да черпим вдъхновение от свежите им умове.
Неслучайно този научен форум се провежда в навечерието на най-светлия и обичан български празник. Поколения наред свързват датата 24 май с просветата, а тя носи светлина и просветление, което озарява пътя на народа ни от древни времена. Жаждата за знания е генетично заложена у нас. Разбира се, в епохата на информационните технологии придобиваме допълнителна мотивация за осведоменост по интересуващите ни въпроси и същевременно се сблъскваме с нови предизвикателства.
Темата на конференцията звучи днес особено актуално и не само провокира към дебат за глобалните проекции на сложната взаимосвързаност между информация, интеракции и просветление, но и подбужда към преосмисляне на личния ни професионален и житейски опит.
Наскоро прочетох с интерес бестселър на психолога-Нобелов лауреат Даниъл Канеман. Неговата книга, озаглавена „Мисленето, бързо и бавно” – е една от найвлиятелните в областта на поведенческата икономика. В нея се изследва как мислят хората – „бързото” мислене е интуитивно, „бавното” е рационално, и то е това, което ни прави подготвени (или неподготвени) за вземане на решения за нашето бъдеще. Ние повечето сме линейни хора в общо взето линеен свят, в който процесите се развиват без скок в ускорението. Не сме достатъчно подготвени за експоненциалната промяна, за неудържимото ускорение (както при развитието на технологиите и изкуствения интелект, а също и при пандемиите). Възпитаването на интуицията и адаптирането към новото време отнема много време. Все повече се нуждаем от просветление – колкото индивидуално, толкова и като общност. Но що е просветление?
Като ориенталист за мен е твърде разбираемо затруднението да се даде универсална дефиниция на този феномен, нерядко асоцииран с Изтока и противопоставян на западния прагматизъм. Бил съм свидетел при едно от посещенията си в Япония на удивлението, с което американски туристи разглеждат каменни дзен-градини. За тях, пък и за нас като европейци, това са просто подредени камъни сред пясък и чакъл. Окото на източния човек обаче вижда в тази картина въздействащи метафори и философско пространство за медитация и извисяване над материалната реалност. Насладата от съзерцаването на каменните градини е не по-малко вълнуваща от любуването на цъфналите вишни. Но просветлението надхвърля границите на сетивното познание и навлиза в полето на глобалните истини.
Пътищата към истината са различни и безкрайни. Онова, което обединява 202 всички нас – пътниците в допотопния ни кораб, е колкото стремежът към опознаване на заобикалящия ни свят, толкова и нашата духовност и чувствителност. Затова в заключение бих казал на младите ни колеги, когато работят върху научните си изследвания, не само да черпят, анализират и обобщават информация, но да не забравят и собствената си личност, защото големите истини се постигат единствено с одухотворен ум и индивидуално просветление.
На добър час! Бъдете здрави!
Проф. д.ф.н. Цветан Теофанов