Срещи с Цветан Теофанов

Интервю с Цветан Теофанов за убийството на френския учител

Юлиана Методиева

• Френският учител по история и география Самюел Пати, на 47 г., бе обезглавен в петък в Конфлан-Сент-Онорин, недалеч от Париж, след като наскоро показал на учениците си карикатури на Мохамед по време на час за свободата на изразяване. Полицията е установила засега, че палачът му е Абдуллах Анзоров, 18-годишен чеченски руснак, роден в Москва, със статут на бежанец и разрешение да пребивава във Франция до 2030 г. Какъв е Вашият прочит на тази трагична развръзка, професор Теофанов?

Вандалското убийство на Самюел Пати потресе със средновековната си жестокост не само Франция, но въобще цивилизования свят. Много мюсюлмански лидери и религиозни водачи осъдиха престъплението, обаче не са малко и мюсюлманите по света, които оправдават постъпката на чеченеца и го смятат за герой и мъченик на вярата.

Случаят може да се разглежда просто като изолиран акт на отмъщение за осмиването на ислямския Пророк, но той се вписва и в дългата история на мюсюлманската враждебност към Запада, и в серията от терористични атаки, извършени във Франция през последните години. Проблемът е не само религиозен, но и политически, и социален, доколкото засяга политиката на западните правителства към емигрантите и бежанците, а също и сблъсъка между различните ценностни системи.

Обезглавяването е традиционна ислямска форма на екзекуция, упражнявана още по времето на Пророка. За нас това е варварска отживелица, но мюсюлманските учени тълкуват прилагането ѝ като проява на милосърдие, защото смъртта настъпва мигновено. Начинът, по който е убит френският учител, подсказва именно стриктно придържане към традицията на Пророка.

За отбелязване е фактът, че терористичният акт е извършен от чеченец със статут на бежанец, а не от местен арабин, както в повечето случаи досега.  В официално обръщение чеченският лидер Рамзан Кадиров побърза да заклейми убийството, като подчерта, че Абдуллах Анзоров е прекарал почти целия си живот във Франция и че престъпниците нямат националност. Кадиров обаче призова да не се засягат религиозните чувства на мюсюлманите. Но не всички чеченци мислят като него. ММА-боецът Зелим Имадаев нарече своя сънародник „ислямски герой“, а неговият колега Алберт Дураев иронично написа, че „във Франция свободата на изразяване изгуби своето начало“.

Едва ли карикатуристите, които са си позволили издевателство над Пророка, са разбирали в каква сакрална територия навлизат. За светския човек табута не съществуват. Свободата, не само свободата на изразяване, е един от идеалите на западната цивилизация и на френската република и карикатурите за Пророка се възприемат в този дух. Христос също не е пожален. За мюсюлманите Пророкът, който олицетворява исляма в най-чистата му същност, е богоизбран и свят човек, идеал и образец за подражание, и всеки опит да бъде обиждан или осмиван, поражда у неговите единоверци вълна от болка, гняв и жертвоготовност.           

• Французите казват, че е атакуван най-свещеният бастион на Републиката: училището и физическото тяло на учителя. Вие сте в Париж, кажете кое най-много Ви смущава там в общественото говорене в тази връзка?

Французите осъждат преди всичко физическата саморазправа с другомислещия и опитите да се отнеме и ограничи свободата на изразяване. Буди отвращение и начинът, по който Абдуллах („Раб на Аллаха“) е извършил престъплението. Той го е записал и е публикувал записа в Twitter със снимка на отрязаната глава на учителя. Написал е и обръщение към президента Макрон: „Вожде на неверниците, аз екзекутирах едно от пъклените ви псета, което се осмели да принизи Мухаммед“.

След убийството на учителя се състоя спонтанен митинг в негова памет. Стекоха се хора с различни убеждения и религиозни вярвания, включително и много мюсюлмани. Мястото на събитието не бе избрано случайно – Площадът на Републиката в Париж. Участниците в митинга изпълниха „Марсилезата“. Посегателството срещу свободата на изразяване се тълкува като заплаха срещу основополагащите принципи на Републиката и на френската националност.

Мен лично ме впечатли реакцията на чеченската диаспора във Франция. В мнозинството си те осъдиха убийството и демонстрираха в Ница подкрепата си за френските ценности. Някои обаче изразиха опасения, че е лесно да се постави клеймото „радикалист“ и че миграционните власти ще се отнасят към сънародниците им с предубеждение.

Ръководителят на организацията „Барт Маршо“ Джамбулат Сулейманов обвини чеченското ръководство в поощряване на религиозно мотивираните убийства в Европа. Той дори изказа предположението, че зад френските събития стоят руските специални служби, които целят чеченците да бъдат експулсирани от западните държави.

Не липсваха и мнения в защита на Абдуллах Анзоров. Чеченецът Муса Ломаев излъчи видеообръщение, в което осъди и саморазправата с учителя, и радикализма, но скоро се оплака, че си е спечелил само проклятия и едва ли не са го отлъчили от мюсюлманската общност. Не бива да се правят големи обобщения, но мисля, че немалко мюсюлмани споделят изпълнението на „присъдата“ над учителя, без да се замислят за свободата на изразяване.      

• Франция е майката на Декларацията за правата на човека. Френският народ е горд, че дава убежище на чужденци, прогонени от родината си заради каузата на свободата. Предполагаемият чеченски убиец е реагирал на факта, че учителят е „обиждал религиозните чувства“ на учениците си мюсюлмани? Реална ли е интеграцията на бежанците във Франция?

Струва ми се, че либерализмът и мултикултурализмът започват да отстъпват пред суровата реалност. Тя винаги е по-сложна от официалните документи и не се поддава на високопарна реторика. За пример бих могъл да дам ситуацията с френските мюсюлмани.

За да се избягва дискриминация, френските закони забраняват събирането и публикуването на официални данни, които разкриват раса, произход или религиозна принадлежност. По тази причина не се знае точният брой на мюсюлманите в страната, но най-вероятно са около пет милиона. През 2016 г. бяха публикувани резултатите от анкета, която хвърля известна светлина върху социалните нагласи на тези хора. Анкетата е проведена от Френския институт за проучване на общественото мнение сред 1029 мюсюлмани, които се групират в три категории. В най-многобройната група (46%) се вписват умерени, но все пак религиозни мюсюлмани. 58% от мъжете и 70% от жените подкрепят носенето на хиджаб и купуват почти само “разрешена“ от Шариата храна. Втората група (25%) е съставена от мюсюлмани, които се гордеят с религиозната си принадлежност. Те декларират, че приемат светските закони на страната и принципите на Републиката, но отхвърлят официалната забрана от 2004 г. за носене на хиджаб в училище. Третата група (28%) са крайни фанатици, за които важат единствено ислямските ценности и Шариатът. Показателен е фактът, че близо половината от попадащите в тази категория са на възраст до 25 години – второ или трето поколение френски граждани. Виждаме, че интеграцията се случва, но не и асимилацията.    

• Религиозните постулати за мюсюлманите не са много, но в замяна на това са пряко споменати в Корана и поради това са незаобиколими, защото това е волята на Бога. Европеецът на свой ред поставя правото като цивилизационен приоритет. Според вас, това ли е главната причина за противостоенето на ислямското и на западните общества ?

Нека да уточня: няма едно-единствено мюсюлманско общество, а много и твърде различни, поради което е невъзможно да се правят обобщения. Западни ориенталисти твърдят също, че няма един-единствен ислям, а много „ислями“, т.е. тълкувания на ислямската доктрина и приложението им в практиката. Не можем да говорим и за изцяло враждебно отношение на мюсюлманите към Запада, въпреки многото примери, които внушават подобни представи. Проблемът се крие по-скоро в историческата обремененост, политиката, колониализма и т.н. Темата е достатъчно сложна, за да я изясним и изчерпаме в няколко реда, пък и живеем в динамично време, което опровергава стереотипите и прогнозите.  

• След убийството френските власти започнаха акции срещу хора и организации, подозирани в проповядване на радикализъм. Съзирате ли зародишът на нов взрив от ислямофобия?

Това е нов етап във френската политика, насочена не срещу исляма и мюсюлманите като цяло, а срещу личности и организации, които застрашават  националната сигурност и Републиката. Правителството е взело решение да бъдат екстрадирани 231 чужденци с радикални убеждения. От тях 180 са в затвора, а останалите предстои да бъдат задържани. Затворена е и джамията в Пантен, предградие на Париж, откъдето е отправено подстрекателство за възмездие над учителя. Впрочем във Франция има 4987 джамии и мюсюлмански религиозни училища, което гарантира правото на мюсюлманите да изповядват своята религия. Беше забранена също групата „Шейх Ясин“, пряко свързана с убийството на учителя. Разследват се и други организации.

Ислямът е вкоренен във френската действителност и не вярвам да се стигне до ислямофобия, но във Франция и въобще в Западна Европа протичат свързани с него процеси, които не вещаят розово бъдеще.

"Маргиналия", 27 октомври 2020 г.