Срещи с Цветан Теофанов

Интервю с Цветан Теофанов на сайта "Маргиналия"

Професор Теофанов, слушах Ви в предаване за общите ценности между хората от различните Авраамитски вероизповедания точно по времето на развилнялата се епидемия в Ухан. Бяхте съвършено конкретен от нуждата за диалог и толерантност. Ето че днес всички мислим само за здравето и живота си. Има ли място за религия?

В периоди на криза религията винаги излиза на преден план. Тя е вложена в човешкия чип – в страха и надеждата, че нещо или някой стои над нас и ни наблюдава, свръхсила, която може да ни помогне в тежък момент и да ни накаже, ако причиним злина. Но когато ни връхлети бедствие, особено пък ако засегне целия свят, тогава религията изниква като древен призрак и започва да ни говори – в нашето съзнание и в публичното пространство, чрез различни хора. Много неща ни казва: пандемията е бич Божий за греховете на човечеството, за престъпленията ни към природата, която е Божие творение, за навлизането в сфери, които са от Божията компетентност – създаването на изкуствен интелект  и не дай боже на хуманоиди-точни копия на хора и т.н. Но религията ни сочи също изход от кризата: разбирателство, добродетелност, смирение. Всички ние сме уязвими човешки създания и над главите ни винаги може да се стовари беда. Трябва да си помагаме един на друг, богатите да заделят средства за бедните, силните да крепят слабите… Пророкът Мохамед е казал, че ако няма какво да дадеш на ближния си, поне го дари с усмивка, и ако няма какво добро да му кажеш, по-добре да замълчиш. А в Корана се казва, че Бог (Аллах) не натоварва никой човек с повече, отколкото може да понесе. Авраамитските религии – юдаизъм, християнство, ислям – имат общи етични принципи. В България трите вероизповедания си сътрудничат в това отношение и по моралните въпроси позициите им съвпадат. За съжаление, като цяло религиозните институции само проповядват идеалите на своите пророци, но служителите им далеч не са пример за подражание. Затова не им вярваме много. Религията обаче живее у нас и озарява мрака в душите ни, както и носи упование в наглед безнадеждната действителност. Хубаво го е казал Карл Маркс, колкото и несъгласия да имаме с него: “Религията е въздишка на угнетената твар, сърце в безсърдечния свят, както и дух в бездуховните порядки.”.

Всички религиозни деноминации затвориха вратите на храмовете си, за да предпазят богомолците от смъртоносната зараза. Ислямските светини – Голямата джамия в Мека и Джамията на пророка в Медина в Саудитска Арабия няма да бъдат посетени през юли по време на хаджа. На правоверните е забранено да влизат и да се молят в светилищата, особено в петък. Това тревожи ли ви?

На Балканския полуостров единствено у нас църквата не затвори храмовете. Заключеният храм се тълкува като заключена врата към Бога. Мен лично това не ме тревожи, защото мисля, че човешкото сърце е Божият храм. Още по-малко пък ме притеснява затварянето на мюсюлманските храмове. И все пак, това е юридико-богословски проблем. Петъчната молитва например е религиозно задължение, формулирано от Пророка Мохамед, и тя не може да бъде отменена с лека ръка. За нашето Главно мюфтийство бе трудно да вземе решение за отмяна на публичните събирания, защото те са залегнали в традицията. Наложи се решението да бъде подплатено със солидни богословски аргументи. При исляма обаче връзката на вярващия с Бог е директна. Той не се нуждае от медиатор. А храм е цялата земя, стига да се извършат ритуалите за встъпване в състояние на чистота. Но има и нещо друго, много важно – доколко присъствието в храма и участието в молитвите е продиктувано от искрено намерение. Винаги съм се чудел защо някой човек се старае да бъде стриктен в изпълнението на формалните религиозни предписания, когато във всекидневието си е мошеник и престъпник, а може да стане дори убиец на невинни хора. Нима смята, че е способен да измами своя Господ?

Написахте в профила си, че държави, изпаднали в тежка политическа и хуманитарна криза (Сирия, Йемен, Либия, Судан), отчитат нулеви (или почти) стойности на зараза. Бихте ли пояснили тази интересна констатация?

Статистиката за броя на заразените с COVID-19 се мени много бързо и се актуализира всеки ден. По последни данни в Сирия са регистрирани 29 заразени и двама починали. В Йемен на 10 април бе регистриран първият случай на заразен с коронавирус. В Либия бе обявена общонационална карантина, въпреки че заразените са 36, а е починал един човек. Столицата на Судан – Хартум – е под пълна блокада, а заразените са 29 и не се съобщава за починали. В сравнение с данните от Европа и САЩ например мащабите на заразата в споменатите държави е почти нулева. Не бих могъл да правя експертен анализ, но си мисля, че причините се крият не само в тежката ситуация на здравеопазването, но и в обществените нагласи. Ясно е, че в държави, обхванати и опустошени от войни и бедствия, липсват медицински маски, ръкавици, апаратура, тестове, не достигат и лекари и сестри. В своето охолство и изнеженост ние възприемаме пандемията като страшен катаклизъм, но там, където хората измират като мухи от глад, бомбардировки и всякакви форми на насилие, и където цари пълно отчаяние и смъртта е всекидневие, там коронавирусът не плаши никого. Нито се грижат за здравето си, нито пък разполагат с тестове, за да проверяват състоянието си.

По последна информация от ООН 74 милиона в Арабския свят нямат постоянен достъп до вода и това крие сериозен риск да възникнат огромни огнища на зараза. В 10 от 22 арабски държави населението разполага с оскъдни източници на питейна вода. В Судан 31 милиона имат недостиг на вода и сапун, в Йемен – 14,3 милиона, в Египет – 9,9. Това е много сериозен проблем, свързан не само с хигиената и културата, а въобще с начина на живот и на мислене.

На Цветница честитихте празника на всичките си приятели с цветни и уханни имена от необичаен ъгъл – с разказ за магията на къната, която се прави от растение и носи благопожеланието “Да няма зло в живота, а само светлина“! Ще добавите ли и други думи за читателите ни, концентрирани в страха за живота си и разделени може би задълго от досегашните си житейски навици за пътуване по света и глобално общуване?

Едва ли примитивният оптимизъм може да ни обнадежди, но човешката история ни учи, колкото и да не се учим от нея, че кризите се преодоляват с разум, работа и търпение. Сегашната ситуация е колкото стихийно бедствие, толкова и резултат от човешката ни глупост и алчност, от бездарието на управниците и овчедушието на фанатичните им избиратели и от други фактори. Хората край мен не са толкова изплашени за живота си, колкото отегчени от домашния арест и ограничените контакти, а също от страховете за работата си, за перспективите пред икономиката и липсата на яснота за лятната почивка. Убеден съм, че ще излезем от кризата и от задънената улица с по-ясно съзнание за действителността, за истинските ценности в живота, за смисъла на отношенията ни с другите хора, за нуждата от добродетели, за личната ни отговорност към обществото. Винаги има светлина в тунела, но не всеки е способен да я види. Будните и зрящите ще ни покажат пътя.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

https://www.marginalia.bg/analizi/ 

18 април 2020 г.