Арабската политика и икономика
Водната криза в Йордания
Жителите на Йордания, една от най-сухите страни в света, отдавна са свикнали с водоснабдяване на домакинствата само около 36 часа седмично. Но наскоро дори този оскъден поток беше ограничен от инвалидизиращата комбинация от затопляща се планета и нарастващо търсене, пише "Ню Йорк таймс".
Изданието разказва истории като тази на 64-годишната Раджа ал Бауабиджи, която, както много други в столицата Аман, в петък трескаво чисти, пере и готви в краткия период с течаща вода. През другото време е адвокат по правата на човека. Това лято обаче нямаше вода цели три седмици; тя се опасява от нови прекъсвания. Купува резервоар за покрива и заедно със съседите го пълни с вода. За да се чувства човек свободен, според нея трябват три.
Нарастването на населението, намалените запаси от вода и изменението на климата се съчетават с повредената и неефективна инфраструктура и значителните предизвикателства, породени от географията и топографията на Йордания. Вестникът определя ситуацията като предупреждение какво може да крие бъдещето за региона и света отвъд него.
Водоизточниците в Йордания са близо до границата, а с нарастващите цени на горивата транспортът е скъп, валежите рязко намаляват от десетилетия, заради затоплянето водата се изпарява бързо. Земеделският сезон е по-кратък заради по-дългите и горещи лета.
Река Йордан е почти пресъхнала, намаляла е водата в основния ѝ приток, Ярмук. Мъртво море, в което се влива, изчезва. С години Израел и Сирия отклоняваха вода от за собствена употреба.
На Йордания се наложи прекомерно да разчита на подземни води (60% от водоснабдяването), а възстановяването им е трудно. Правителството разбира опасността, но с нарастването на населението и заради вълните от бежанци от Сирия и другаде се увеличава и търсенето. Населението сега е 11 млн., при 8 млн. преди десетилетие (в ООН като бежанци са регистрирани 760 хил. души).
За мнозина са решение цистерните с вода, но цените достигнаха нови рекорди това лято. Правителството попълва резервоарите; обемите в тях се разпределят през седмицата. По-богатите правителства имат множество резервоари, които могат да напълнят и частни компании. Социално уязвимите обаче остават засегнати - имат и по-малко вода, и по-малко капацитет. Последиците от повреда са ужасни.
Спасителен пояс
Ибтисам Юсеф Абделрахман, 55-годишна, палестинка, която живее в бежанския лагер Уихдат в югоизточен Аман, живее в двустаен апартамент със съпруга си, дъщери и двама внуци. Те получили нов резервоар от УНИЦЕФ по време на пандемията, за да заменят повреден, ръждясал стоманен, но в средата на септември той се пукнал и скъпоценната вода се разляла на улицата. "Започнах да плача, да тичам из квартала", казва тя. "Сега няма вода и се притеснявам." Моли съседите да сипят вода в кофата ѝ. Семейството ѝ спестява къпане и не чисти, а тя крещи всеки път когато някой си измие ръцете.
Средното количество вода, достъпно всяка година за жител на Йордания - 80 куб. м - е доста под прага за "абсолютен недостиг на вода" от 500 кубически метра, определен от ООН.
Обезсоляването е обещаващ спасителен пояс за Йордания, но няма да стане бързо. В момента се работи по мащабен проект за обезсоляване в пристанищния град Акаба на Червено море, но това ще отнеме години. Може да се купи и повече вода от пионера в тази технология, Израел; двете спрани подписаха споразумение на климатичната конференция в Египет.
Миналата година в Аман избухнаха протести, когато за първи път беше обявен планът с посредничеството на Обединените арабски емирства: Йордания да изпраща слънчева енергия на Израел в замяна на вода. Прекаленото разчитане на израелската вода е неприятно за много йорданци, които се противопоставят на окупацията на палестинските територии, продължава изданието.
Едно скорошно проучване прогнозира, че сериозният и потенциално дестабилизиращ недостиг на вода ще стане често срещан в Йордания до 2100 г., освен ако страната не направи значителни промени.
Възможните решения
Експерти смятат, че правителството трябва да повиши цените на водата въз основа на доходите на домакинствата, за да отчете растящите разходи за доставката ѝ до домовете и бизнеса, но много йорданци вече се борят с безработицата и високите цени и това би било допълнителна и непопулярна тежест. Изменението на климата се ускорява и е важно какви земеделски култури ще изберат йорданците и как ще управляват водите си. Много фермери все още се фокусират върху водно-интензивни култури, които стават все по-трудни за отглеждане.
Според Хайредин Шукри, пенсиониран собственик на ферма и консултант на 68 г., страната е с "огромен потенциал", но без добро управление. Той отдавна настоява за култури, които изискват по-малко вода и носят повече пари. Във ферма, за чиято работа помага, той показва фурмите "Меджул", които могат да понасят солена вода с по-ниско качество и да събират високи цени.
Тази година нивите получиха по-малко вода и то по-солена от обикновено. Намаляват отглежданите водоемки култури, които се продават на международни вериги. В друга ферма екипът му се изправя срещу обичаен случай на кражба на вода в гореща вълна; цялата реколта е загубена. "Загубиш ли реколта, губиш една година от живота си", казва.
