Арабската политика и икономика


Судан: пуч с мирис на пари и власт

Судан: пуч с мирис на пари и власт

Судан: пуч с мирис на пари и власт

Пучистите в Судан се представят за спасители на нацията. Всъщност основната им грижа са властта, привилегиите и печалбите. Военните защитават интересите си, действайки по добре познатия модел.

Извънредното положение в Судан беше наложено в понеделник, малко след осъществения военен преврат. Обяви го генерал Абдел Фатах ал Бурхан. Само часове по-късно в Египет тамошният президент Абдел Фатах ас Сиси отмени извънредното положение в неговата страна. Чиста случайност или по-скоро закономерност?

По примера на Египет

В Судан с преврат беше свалено преходното правителство, а с това угаснаха и надеждите за свободни избори, цивилно правителство и демократично развитие. Но очевидно - поне за президента Сиси в съседен Египет - това са добри новини. Защото за режима в Кайро няма по-голяма заплаха от една успешна революция в южната му съседка по поречието на Нил.

А хората в Судан напоследък нагледно показаха на египтяните, че и в Арабския свят нещата могат да се променят. Но превратът от началото на седмицата временно слага точка на постигнатия напредък. Генералите от египетската армия, която открай време е могъщ фактор в Кайро, нямат никакъв проблем да припознаят своите колеги в Хартум. По примера на Египет от 2013 година, сега и в Судан военните се представят като спасители на нацията. Но - отново точно както в Египет през 2013 – и в Судан всъщност става дума единствено за опазване на собствената власт и привилегии.

Над 2 милиарда евро годишна печалба

Също както в Египет, и суданската доста прогнила икономика се контролира в голяма степен от военните. Добивът на нефт, мелниците за зърно, строителните фирми, мобилните комуникации, вносът на електроника – всичко това се намира в ръцете на „Военната индустриална корпорация“, чиито печалби пък отиват директно в джоба на военния елит. Армията притежава поне 200 предприятия, чиито общи печалби, според оценките, възлизат на 2 милиарда евро годишно.

В началото на тази година цивилният премиер Абдала Хамдок успя да изкопчи от военните съгласието им да прехвърлят гражданското производство под управлението на финансовото министерство. Според плановете, догодина в Судан трябваше да се проведат свободни избори, а през 2023 година управлението да се поеме от едно чисто цивилно правителство. Но ако това наистина се случи, тогава суданското офицерство би изгубило най-важния източник на своите доходи.

Хемети - силният човек в сянка

Сред ключовите фигури във военната върхушка е и един мъж, който остана невидим по време на преврата: генерал Мохамед Дагало, наричан още Хемети. Той командва суданските части за бързо реагиране RSF, които и в момента преследват демонстрантите по улиците на Хартум. Хемети командваше RSF по време на войната в Дарфур, във връзка с която срещу него се отправят много тежки обвинения за военни престъпления, включително кланета и изнасилвания. Генералът, за когото винаги се казва, че е безскрупулен и калèн в битките, същевременно държи под свой контрол едно от най-влиятелните племена в Западен Судан.

Както стана дума, при сегашния преврат той остана в сянка, но въпреки това всички го смятат за всъщност най-могъщия човек в Судан. Хемети поддържа отлични връзки по целия Арабски полуостров. Саудитска Арабия и ОАЕ се възползваха от него и неговите сили за бързо реагиране по време на войната в Йемен, а също и в конфликта в Либия. Твърди се, че тогава суданският генерал им е предоставил на разположение хиляди наемници.

Завръщането на старата корумпирана гвардия

Начело с генерали като Хемети или Бурхан Судан е заплашен отново да се срине, връщайки се към мрачното си минало. Цивилните министри от преходното правителство бяха отвлечени и укрити на неизвестно място. В правителствената резиденция се завърна старата гвардия – корумпираната клика на хората в лъскави униформи. Сега Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия отново имат верни съюзници в Хартум.

Властолюбиви, закостенели, корумпирани - военните диктатури от Египет до Судан

Колелото на историята в Арабския свят отново се завърта обратно. Защото от Египет през Алжир до Судан военните се утвърждават на власт. Те прокарват своята контрареволюция срещу всички масови протести. Макар и временно. При това военните отдавна са проиграли имиджа си.

Дълго време те имаха висока репутация, защото дадоха независимост на страните си, която и защитаваха. Освен това те бяха институция в младите държави, която правеше възможно социалното издигане на хора от най-обикновени семейства.

Властолюбиви, закостенели и корумпирани

Всичко това вече е минало. Военните идваха на власт с обещанието да създадат една силна държава и бързо да съкратят изоставането в развитието си от Запада. През последните десетилетия обаче те ставаха все по-властолюбиви, закостенели и корумпирани. Апаратът за сигурност вече не служеше за защита на страната от външни врагове, а за потискане на собственото население. Пропастта между военните, като символ на силната държава, и обезправеното общество ставаше все по-дълбока. Управляваните от военните държави вече не предлагаха много шансове за подем и за честна конкуренция.

Напрежението нарастваше застрашително и в началото на 2011 година то изби за първи път. Навсякъде, където армията, апаратът за сигурност и държавната бяха (и все още са) слаби, възникна един нов обществен плурализъм. Както в Тунис и Мароко. А там, където военните можеха да загубят позиции, както в Египет, бяха винаги готови да защитават пирамидата на властта и да задушават обществените свободи.

Осем години след апогея на арабските протести, Алжир и Судан имаха предимството да се поучат от опита на другите държави, за да избегнат грешките. Демонстрантите в Алжир и Судан възприемат това, че военните са необходими в един преходен период, за да бъде възстановен редът. Те обаче настояват в преходните правителства да участват и представители на гражданското общество. 

Спреният часовник в Египет

От решаващо значение е колко голямо е чувството за отговорност на военните. В случая с Египет те виждат как с репресии може да бъде усмирена една страна. Обаче времето на железните военни диктатури е изтекло. Те могат, както в Египет, само временно да спрат часовника. Въпреки това бъдещето не им принадлежи.

Фондация „Проф. Цветан Теофанов“
Фондация „Проф. Цветан Теофанов“

مُؤَسَّسَةُ البُرُوفَسُور تِزِفِيتَان تِيوفَانُوف الخَيْرِيّة

© Всички права запазени