Арабската политика и икономика


Универсалният базов доход е изход от петролната зависимост на Персийския залив

Универсалният базов доход е изход от петролната зависимост на Персийския залив

Петър Нейков

Петролът има централно място в обществения договор в Персийския залив. Петродоларите осигуряват лъвския дял от държавните приходи, което позволява на управляващите да поддържат ниски данъци. Монархиите в Персийския залив осигуряват на гражданите добре платени и обикновено непродуктивни работни места в публичния сектор като начин за разпределяне на приходите от петрол - и за компенсиране на ограниченото политическо представителство.

Това има вреден вторичен ефект за частните компании, като оскъпява местните таланти. Високите заплати и ниската производителност водят до това, че повечето стоки и услуги, произведени в Персийския залив, са по-скъпи, отколкото другаде, което осуетява усилията за диверсификация на производството далеч от добива на въглеводороди.

Въпреки това тази ситуация, с петрола в основата на политическата икономия, бе полезна за региона. Стандартът на живот се повиши: Страните от GCC са в горната третина по доход на глава от населението. Петролът също така финансира развиването на физическата инфраструктура. Но цените на петрола едва ли ще останат достатъчно високи, за да поддържат статуквото още много дълго. Загрижеността за околната среда измества търсенето на енергия от петрола към по-чисти източници. Технологиите ускоряват прехода, като същевременно правят доставките на петрол по-изобилни.

Може да изглежда странно да се пророкува смъртта на петрола, когато цените се движат около 70 долара за барел. Но тези стойности се поддържат от OПЕК+, който продължава да задържа 7% от глобалното предлагане. От страна на търсенето потреблението вероятно ще достигне своя връх през следващите 10-20 години, ако не и по-рано.

Още преди да удари пандемията Международният валутен фонд прогнозира, че богатството на Персийския залив в размер на 2 трилиона долара ще бъде изчерпано до 2034 г.

Страните все повече ще се затрудняват да финансират своите бюджети и да поддържат валутния си фиксинг спрямо долара. Забавеното създаване на работни места в публичния сектор може да предизвика гнева на хората.

До този момент опитите за отбиване на икономиките от GCC от огромната им зависимост от петрола имат само ограничен успех. Правителствата обявиха няколко „визии“ и стратегии, всички с икономическа диверсификация в своята основа, но те не успяха да постигнат целите си.

По-просто и по-работещо решение на проблема е концепцията за универсалния доход: Вместо да наемат хора на непродуктивни държавни длъжности, властите биха могли да правят безусловни месечни плащания към всички пълнолетни граждани, независимо от трудовия им статус, богатството или пола. Идеята е предложена и от Стефен Хертог от Лондонското училище по икономика и Али Ал-Салим, инвеститор, базиран в Персийския залив.

Универсалният доход превъзхожда сегашното положение по няколко причини. Първо, като елиминират нуждата от заетост в публичния сектор, правителствата реално ще тласнат гражданите към по-продуктивни работни места в частния сектор. Компаниите ще могат да намалят заплатите, като същевременно въздействието върху начина на живот на техните служители ще бъде ограничено, тъй като месечната добавка от правителството ще запази доходите им.

Второ, намаляването на общите заплати би намалило цената на стоките и услугите, произвеждани в страните от Персийския залив, правейки ги по-конкурентоспособни. Това ще увеличи привлекателността им както у дома, така и в чужбина, като ще помогне на икономиките да се диверсифицират далеч от производството единствено на въглеводороди.

Това е по-малко стресиращ начин за намаляване на разходите и повишаване на конкурентоспособността, отколкото алтернативата за коригиране на валутните фиксинги, които съществуват от десетилетия.

И накрая, универсалният доход би осигурил по-справедливо и прозрачно разпределение на приходите от петрол. Настоящата система облагодетелства по-възрастните граждани, които бяха наети по време на годините на петролния бум. Тъй като правителствата сега не могат да създават нови работни места в публичния сектор, по-младите граждани са изправени пред по-висока безработица. В някои страни от Персийския залив това вече доведе до протести.

Как страните биха финансирали своите схеми за универсален доход? Главно чрез намаляване разходите за заплати в публичния сектор. Правителствата също могат да използват спестяванията от постепенното премахване на други обезщетения, като енергийни субсидии. В Саудитска Арабия например, където почти половината от всички работни места са в публичния сектор, правителството харчи 131 милиарда долара годишно за заплати. Намаляването наполовина на държавния щат би генерирало достатъчно спестявания, за да се плаща на всеки от 14-те милиона пълнолетни саудитци месечна субсидия от около 400 долара, като същевременно съотношението на работните места в публичния сектор към общата заетост остане по-високо, отколкото в повечето богати страни. Хората, освободени от държавна работа, могат да се опитат да намерят работа в частния сектор, да се занимават с предприемаческа дейност или да живеят от месечните чекове на правителството.

Стойността на месечното плащане ще се различава в рамките на GCC в зависимост от петролното богатство на всяка държава и размера на нейното население. Отделните правителства ще трябва да решат дали да плащат само за покриване на основните нужди или и за малко лукс.

Тъй като универсалният доход ще е свързан с приходите от въглеводороди, той няма да защити за неопределено време хората от спада в цените на петрола. Ако цените се сринат, правителствата няма да могат да финансират месечните плащания, но при такъв сценарий те няма да могат да плащат и заплатите в публичния сектор. Това вече се случи в съседен Ирак.

В краткосрочен план универсалният доход би довел до по-малко изкривяващо разпределение на богатството, а в дългосрочен би трябвало да осигури на държавите от GCC изход от петролната зависимост.

Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) са изградили своите икономики, общества и политически системи около петрола. Те обаче са изложени на нарастващ риск от сътресения, тъй като значението на суровината в световната икономика намалява и цените падат. Универсалният доход за гражданите може да помогне на правителствата за плавен преход към пост-петролен свят, пише Зиад Дауд за Bloomberg.

Фондация „Проф. Цветан Теофанов“
Фондация „Проф. Цветан Теофанов“

مُؤَسَّسَةُ البُرُوفَسُور تِزِفِيتَان تِيوفَانُوف الخَيْرِيّة

© Всички права запазени