Арабската култура
Виночерпецът - един от обитателите на Рая
Цветан Теофанов
В Рая не са отредени хомосексуални удоволоствия за мъжете. Там насладите са свързани единствено с девите (хурии), които в Корана са характеризирани твърде сдържано, но достатъчно, за да възбудят любопитството на вярващите и да породят по-нататъшни интерпретации. От хадисите научаваме, че райските красавици са създания от шафран от нозете до коленете, от мускус - от коленете до гърдите, от амбра - от гърдите до шията, и от камфор - от шията до главата; облечени са в седемдесет до седемдесет хиляди одежди, но въпреки това поради изяществото на плътта им през тях прозира и може да бъде видян дори костният им мозък; опират се на седемдесет ложета от червен хиацинт, инкрустирани с рубини и други скъпоценни камъни; не спят, нямат менструация, не забременяват, не отделят слюнка, нито секрет от носа, и никога не боледуват.
Сведенията за сексуалния живот на мъжете в Рая също са многобройни: за около месец всеки от тях ще встъпва в контакт с близо хиляда хурии, които притежават способност да възстановяват целомъдрието си, и нагонът му ще се възстановява с мощта на седемдесет мъже. В Корана хуриите са изобразени на пръв поглед с несъвместими характеристики - те са и девици, и любещи съпруги: “...И ще им дадем за съпруги хубавици с големи очи.” (Коран, 52: 20) Но съгласно коментара на ат-Табари Аллах е превърнал старите жени с помътен поглед в девойки с бистри очи, за да бъдат съпруги на избавилите се в Съдния ден земни мъже.
В Рая се натъкваме и на персонаж, който ни е познат от арабската вакхическа поезия и се асоциира с хомоеротиката - виночерпецът (саки): “Вечномлади юноши им поднасят бокали и кани, и чаши [вино] от извор. Не ще ги боли глава от това и не ще губят ум.” (Коран, 56: 17-19) Присъствието на виночерпеца в Рая става още по-многозначително, ако проследим неговия архетип.
Понятието саки, производни от което могат да се открият във всички главни семитски езици, е познато в асирийския като (саку). Сред асирийците постът на главния царски виночерпец (раб саке) бил толкова важен, че удостоените с тази титла и заемащите този пост служели като управители на провинции и главнокомандващи армии. Връзката между древния близкоизточен виночерпец и неговия цар била такава, че при удобен случай виночерпецът можел да узурпира престола на своя господар.
Легендарният Саргон Акадски, мъж с неясно родословие, станал виночерпец на Ур-Забаба, царя на Киш, когото той низвергнал от престола през 2334 пр. Хр. . Към подобни асоциации ни отправя и историята на красивия Йосиф, съдържаща се едновременно и в Библията (Битие, 40), и в Корана (12: 36, 41) - когато той бил затворен заедно с фараонския виночерпец и хлебар, и двамата- юноши, успешно разтълкувал сънищата им.
В горните примери не се споменава за сексуални връзки между виночерпец и монарх, но от хетската митология научаваме, че след като управлявал безоблачно девет години, първият цар на боговете - Алалу, бил свален от своя виночерпец Ану, най-високопоставения след него, и потърсил убежище долу на земята. След други девет години Ану от своя страна бил низвергнат от виночерпеца си Кумарби, син на Алалу, който отхапал тестисите му и въпреки че успял да изплюе семето, глътнал част от него, забременял и родил трима богове. Този близък аналог на мита за Зевс, който свалил от престола Кронос, очевидно влага в него и детайл-намек за сексуален контакт.
Особено показателна в гръцката митология е историята на Ганимед, най-красивия от смъртните, който бил съвсем млад, още юноша, и пазел бащините си стада около град Троя. Пленен от хубостта му, най-могъщият от боговете Зевс се влюбил в момчето и самият той или изпратен от него орел го грабнал и го пренесъл на Олимп, където му възложили да служи като виночерпец и наливал нектар в бокала на Гръмовержеца и на другите богове.
Що се отнася до корелацията вино-безсмъртие, освен всички добре познати ни от Новия завет доктрини, съгласно които виното е кръвта на Христос, а той от своя страна е възкресението, нека припомним, че след като Господ установил греховността на човечеството и низпослал потоп, едно от първите неща, свалени от Ной на сушата, било една лоза. Той пиел вино и се опивал. Ной е символ на оцеляването на видовете и тази му връзка с виното предполага то да е символ на вечността. В гръцката митология амброзия (от амбротос - безсмъртен) е храната, но понякога и напитката на боговете. Същата асоциация се съдържа и в Корана, където поднасянето на вино от юноши е основен елемент от изображението на Рая: “И ще си подават там един на друг чаша, от която не ще има нито празнословие, нито подбуда към грях. И ще им прислужват юноши, които сякаш са скрити бисери.” (Коран, 52: 23-24)
Иконографията на виночерпеца (саки) ни позволява да идентифицираме кораничния Юсуф/Йосиф със символичния му двойник от съня на юношата, който “ще дава на своя господар да пие вино”: “И влязоха заедно с него в затвора двама юноши. Единият от тях рече: “Сънувах как изстисквам за вино.” А другият рече: “Сънувах как нося върху главата си хляб, от който птиците кълват. Съобщи ни тълкуването на това! Виждаме, че си от благодетелните.” “О, мои двама другари в затвора, единият от вас ще дава на своя господар да пие вино, а другият ще бъде разпънат на кръст и птиците ще кълват от главата му. Отсъдено е делото, за което се допитахте до мен.” (Коран, 12: 36, 41)
В кораничния контекст хомоеротичният елемент е неоперативен, и нещо повече, Юсуф и младежът, поднасящ вино, функционират в митично-символичен комплекс, който повтаря моралното послание на Корана - че праведността, избирането на духовното пред телесното, води до спасение, тоест безсмъртие. Обаче ако фигурата на Юсуф бъде видяна извън кораничния контекст, присъщият на архетипа хомоеротичен елемент се изявява чрез красотата на Юсуф, който е олицетворение на привлекателния фавън/ефеб/саки/Ганимед, и това може да се проследи от арабските и кораничните извори до корените му в други близкоизточни култури.
Ако водата на райската река Каусар дарява безсмъртие, тогава е възможно всички течности да притежават подобни свойства. Там, където в класическата арабска поезия се споменава за вода, вино, мед и мляко, тези елементи трябва да бъдат четени не просто като дескриптивни детайли, а като символи на вечността. Образите, които постоянно съпровождат описанието на вино и в поезията, и в Корана - виночерпецът, робинята, която пее или свири, перлите, благовонията, - служат да предадат посланието на вечността.
Същите символи се срещат и в Дионисиевия култ, който тясно се обвързва с концепцията за безсмъртието. Дионисий е най-младият от олимпийските богове, който обаче е полубезсмъртен като син на Зевс от Семела, смъртна жена, макар и царска дъщеря. Той притежава способността да мени ролята си, но предпочита да се появява в образа на бог на града, на политически бог и изразител на абсолютната власт.
Интерпертацията на младия виночерпец като израз на вечността лежи в митопоетичния фундамент на цитирания по-горе кораничен откъс за Юсуф и двамата му съкилийници, чиито сънища той разтълкувал. И интерпретациите, и сънищата са изложени с метафорични, за да не кажем евхаристични (от гръцки: евхаристия - благодарност, причастие) понятия: изображението на спасението е това на виночерпеца, който ще поднася вино на господаря си, тоест земна версия на Ганимед и на “вечномладите юноши”, а изображението на гибелта е добре известната тема от арабската поезия на кръвното отмъщение - хищниците, разкъсващи непогребаното тяло на врага.
В светлината на Юсуфовата дилема със съпругата на господаря му бихме могли да допуснем и разширение на тълкуването - понеже виното символизира духа, а хлябът - тялото, то младежът, изстискващ грозде за вино, символизира лоялност или подчинение пред господаря (Господа), откъдето произтича и избавлението, докато пекарят и неговият хляб символизират отстъпването пред плътските желания и оттук - гибелта. Хлябът и виното като израз на диалектиката тяло–душа са утвърден средиземноморски символ, а във вакхическия култ тя е изразена чрез диалектиката Деметра–Дионисий.
Еврипид пише следното: “Има две сили, млади човече, които са върховни в човешките дела: първата е богинята Деметра, тя е земята - наричай я с каквото име пожелаеш; тя снабдява човечеството със солидна храна. Втората е Дионисий, син на Семела. Благото, което той подсигурява, допълва благото на хляба; той е открил и дарил на хората действието на питието, на сока, който изтича от гроздовете.” В християнската доктрина двойната природа на евхаристията (причастието) е израз на двойната природа на Христос: човек/хляб-бог/вино, и именно тя разграничава християнския от вакхическия мит и култ.
Дори описанието, дадено от Еврипид на Дионисий – бога, който носи вино и безсмъртие, е подобно на това на саки: “Младеж със златна коса, с обилие от уханни къдри, с руменината на виното по бузите, с пленителността на Афродита в очите...” Както къдрите, така и руменината по бузите, и омайният поглед са трайни елементи от арабската хомоеротична лирика за виното. Трябва да се отбележи също, че Дионисий се асоциира с пророчеството: “Този бог е пророк, тъй като вакхическият екстаз и безумие съдържат силен елемент на пророчество. Когато Дионисий придобие власт над нечие човешко тяло, той дарява обладания човек със силата да предсказва бъдещето.”
При втори поглед към сура Юсуф от Корана откриваме наличие на същия конгломерат от символи: миловидният, дори женствен юноша, младежът, поднасящ вино на господаря си, пророчеството. И още, асоциацията на Бакхус с музите/поезията, от една страна, и Делфи/прорицателството, от друга, подсказват неясната идентичност на тези две форми на вдъхновение, а също така напомнят за потребността Пророкът Мухаммад да отхвърля обвиненията, че не е поет, не е луд и не е прорицател.
Виночерпецът (саки) поднася безсмъртието в течната му форма. Той произхожда от същия архетипен субстрат, от който и Ганимед – виночерпецът и “момчето” на Зевс в пълния смисъл на думата. Така и кораничните “увековечени, вечномлади юноши” едновременно и притежават, и поднасят вечна младост. Сцените, изобразяващи пиене, независимо дали в стиховете на предислямския поет ал-Аша, или в кораничните описания не са дескриптивни, а иконични, състоящи се от архетипните символи на вечната младост и безсмъртния живот.
Олимпийските богове, поклонниците на Бакхус, бедуинското пиршество, спасената душа на истинския вярващ мюсюлманин - всички те изразяват обща тенденция към употреба на едни и същи символи: виното, благоуханието, птицата, виночерпеца, певицата. Затова и когато се опитват да опишат разтопяването на тленното в безсмъртното, поетите суфити избират същите символи. Райските удоволствия са незрелите и безгрижни наслади на младостта, които иначе са забранени в земния живот - ненаситният секс, опиянението, обилието, волността на душата-птица. Вечността обезсмисля възпроизвеждането, затова в Рая не се раждат деца.
