Арабската култура
„Танцувай, Обичай, Лети, Създавай!“
Пътят на една нестандартна арабистка
Милена Давидова
Когато преди почти деветнайсет години започнах да танцувам северноафрикански танци, живеех именно там – в Северна Африка, в магичния Тунис. Днес, когато се разхождам из тесните зукаци на Медина – старата част на столицата му, още чувам стъпките на момичето, което бързаше да се прибере в студентското си общежитие. В онова скрито от света, защитено и вълшебно място, в което тунизийските ми състудентки и приятелки кръжаха, пееха, танцуваха, готвеха, смееха се. А аз бях допусната до техния свят. По цели нощи се събирахме, разказвахме си истории, а с моята първа учителка по северноафрикански танц, Хайет, танцувахме и танцувахме и танцувахме. Досегът с пустинята ми донесе още по-дълбоко усещане за мъдростта, която танцът от тези земи съдържа в себе си. Там се срещнах с ислямски мистици и лечители, които ми поднесоха съвсем различно виждане за танц – ритуално, лечебно, пречистващо. Знаех, че някога, след време, това ще бъде моят път.
Когато, вече в България, започнах да преподавам арабски и северноафрикански танци и да имам сценични изяви с тях, тръгнах по пътя на другите си колеги от света. Хореографиране, посещение на семинари, трупане на техника, красиви сценични костюми, съвършено изпълнен танц. Усещането за мъдрост, което пустинята ми даде някога обаче, си остана дълбоко вкоренено в мен. Докато създавах спектакли и красив, технично изпълнен танц с душа, в мен нарастваше чувството за нещо друго. Нещо, което не водеше към сцената и изящните визия и техника на изпълнение. Преподавах не само техника, а също история на близкоизточния танц, символика, а след това и терапевтичната сила на танца. Впрочем още тогава, в далечната вече 2007 година, когато създадох школа „Алима“, вече осъзнавах дълбоко в себе си, че сцената и техниката на изпълнение ще са само отсечка от цялото пътешествие, което ще извървя.
Дойде докторската ми дисертация. Започнах да пиша с идеята да се занимая с история, символика, класификация, някои танцови стилове, ритуали и обичаи в Египет и Мароко, които бяха тема на изследването ми. Първото противоречие с мен самата се появи, когато разбрах как западните творци са променили автентичния арабски танц и как самите местни изпълнители са приели тази промяна. Изведнъж вече не се чувствах добре да танцувам с костюма от две части с гол корем и ръце, наложен някога от Холивуд. След това символиката и ролята на танца в културите, в които е възникнал, ме накара да осъзная, че правя това, което част от момичетата на Запад правят – танцуват нещо красиво и екзотично, без да имат ясна представа какво точно изразява то. Пишейки, бях завладяна от толкова нови аспекти – ритуалното рисуване с къна и истинският смисъл, който е вложен в този обичай в арабо-мюсюлманските общества, музиката и музикалните инструменти, дълбоката символика на бижутата и аксесоарите за танцовите традиции. Всичко това измести предишната ми жажда за сцена и безкрайни репетиции с хореографиране. Окончателно стигнах до своята истина в танца – импровизирането. Това е и една от основните особености на автентичния арабски танц – жива импровизация с много символика, в зависимост от повода, за който се танцува. Заедно с това имах желанието да експериментирам, смесвайки стилове и култури, музика от различни краища на света и елементи далеч не само от арабския танц. Но почитта, която изпитвах към първоизвора бе така голяма, че не исках по никакъв начин да опорочавам и изопачавам автентичното.
И така, предпочетох да се откъсна за известно време от близкоизточния и северноафрикански танц и да се отдам на един западен стил с основа арабски танц – трайбъл фюжън. Вече можех с чиста съвест да смесвам стилове – арабски, индийски, африкнски и да добавям елементи от бойни изкуства, танцови традиции от други култури и дори елементи от окултни ритуали. Танцът ми ставаше все по-символичен, все по-насочен към дълбините на сърцето и душата ми и това предизвикваше у зрителя емоции, пазени и скрити, които сега аз изкарвах на повърхността. В един момент усетих как вече не танцувам, а извършвам ритуал. Това съвпадна с раждането на втория ми син, което ми донесе вълна от здравословни проблеми. Всички тях промених в положителна посока с помощта на танца. Така се роди моята танцово-духовна практика „Танцувай, Обичай, Лети, Създавай!“. Сцената все по-малко ме привличаше, но един друг елемент замести този тип изяви – енергийното зареждане, балансиране и хармония с арабски танцови движения. Обединих йога практиките и ученията от Далечния Изток за енергийните центрове в човешкото тяло с най-автентичните движения от арабския танц. Открих колко лечебни и зареждащи са те, ако се изпълняват медитативно, без стриктна техника и с много осъзнаване.
Днес преподавам танц индивидуално само на хора, които не очакват хореография и стриктна техника. За мен танцът е импровизация, плам, докосване и погалване на душата на онези, за които е изпълняван. Вече се занимавам основно с танцово-енергийните си практики, с които предлагам още един вариант за баланс на тяло и душа. Правя спектакли за малък кръг публика, които са по-скоро енергийно зареждащ ритуал. Споделям видеото си в интернет и предлагам стрийминг уроци на живо за всички, които живеят далеч, но биха желали да се потопят в моя Изток. Аз съм нестандартен арабист, който почита най-дълбоко културите, от които древният танц идва, благодарна съм за всичко, което арабистиката ми даде, а душата ми трепти на източна честота и твори Изток с най-искрена емоция.
Всичко за работата ми: http://www.tribaldances.net
