Арабската култура


"Вашият Ливан и моят Ливан": Джубран Халил Джубран за своята Родина

Известната ни арабистка и преводачка Мая Ценова публикува във Фейсбук свой превод на текст от Джубран Халил Джубран, който породи широк интерес. Публикуваме текста със съгласието на преводачката и с нашата благодарност..

Г-жа Ценова пребивава в момента в Ливан, където работи по проект, свързан с Джубран. За него предстои да разкажем.

15 април 2022 г. 

"Ливан е далечна мисъл, пламенно чувство, висше слово, прошепнато от Земята в ухото на пространството." 

Джубран Халил Джубран 

Вие имате ваш Ливан, аз имам мой Ливан 

Вие имате ваш Ливан, аз имам мой Ливан. 

Вие имате вашия Ливан с неговите проблеми, аз имам моя Ливан с красотата му. 

Вие имате вашия Ливан с всичките му цели и амбиции, аз - моя Ливан с всичките му мечти и пориви. 

Вие имате вашия Ливан - задоволете се с него такъв, какъвто е; аз имам моя Ливан и ще изпитам удовлетворение единствено от пределно изчистеното и абсолютното. 

Вашият Ливан е политически възел, който дните се опитват да развържат; моят Ливан са хълмовете, които се издигат величествено, тържествено към небесната синева. 

Вашият Ливан е световен проблем, който нощите си прехвърлят; моят Ливан са тихите вълшебни долини, в чиито кътчета се лее камбанен звън и песен на ручеи. 

Вашият Ливан е двубой между пришълец от Запад и пришълец от Юг; моят Ливан е крилата молитва, издигнала се в утринта, когато пастирите повеждат стадата си към ливадите, и възвисила се вечер, когато земеделците се завръщат от нивята и лозята.  

Вашият Ливан е правителство с безчет глави, моят Ливан е една планина - и страховита, и кротка, приседнала между морето и равнината като поет между две вечности. 

Вашият Ливан е хитрост, използвана от лисицата при среща с хиена, и от хиената - при среща с вълк; моят Ливан са спомените, които възвръщат в ушите ми припявките на момите в лунните нощи и песните на девойките сред градините и винарските изби. 

Вашият Ливан е шахматна дъска между религиозен водач и пълководец; моят Ливан е храм, в който въвеждам душата си, щом се преситя да гледам лицето на този град, който се движи на колела. 

Вашият Ливан са двама мъже, единият от които плаща данъци, а другият ги прибира; моят Ливан е мъж, облакътен в сянката на кедрите, отрекъл се от всичко освен от Всевишния и от светлината на слънцето. 

Вашият Ливан е пристанища, пощи и търговия; моят Ливан е далечна мисъл, пламенно чувство, висше слово, прошепнато от Земята в ухото на пространството. 

Вашият Ливан - това са чиновниците, работниците и директорите; моят Ливан е готовността на младостта, решимостта на зрелостта и мъдростта на старостта. 

Вашият Ливан - това са делегации и комитети; моят Ливан - седенки край огнищата в нощи, потопени във величието на виелиците и покрити с чистотата на снеговете. Вашият Ливан са сектите и партиите; моят Ливан - момчетата, които се катерят по скалите, надбягват се с ручеите и играят на топка по мегданите. 

Вашият Ливан - това са речи, беседи и спорове; моят Ливан е чуруликането на косове, шумоленето на тополови и ясенови клони, ехото на флейти, повтаряно от пещерите. 

Вашият Ливан е една лъжа, прикривана зад булото на фалшива проницателност, и лицемерие, скрито в дреха от подражание и предвзетост; моят Ливан е една проста неприкрита истина, която, огледа ли се във водата, ще види само собственото си спокойно лице и ведри черти. 

Вашият Ливан - това са закони и параграфи на хартия, договори и задължения в тефтерите; моят Ливан е оная първична житейска тайна, която сама не познава своето познание, онзи копнеж, който наяве се докосва до одеждите на неведомото, а мисли, че сънува. 

Вашият Ливан е старец, който поглажда брадата си, свъсил вежди, и мисли само за себе си; моят Ливан е момък, изопнат като струна, усмихнат като утрото, който възприема другите така, както възприема себе си. 

Вашият Ливан ту се отделя от Сирия, ту се присъединява към нея, сетне прибягва до хитрост спрямо съседите си, за да остане между сключеното и разтрогнатото; моят Ливан нито се присъединява, нито се отделя, нито се възгордява, нито раболепничи. 

Вие имате ваш Ливан, аз имам мой Ливан. 

Вие имате вашия Ливан със синовете му. И аз имам моя Ливан със синовете му. 

Но кои ли са синовете на вашия Ливан?

Погледнете за миг да ви покажа истинския им лик. 

Те са ония, чиито души са се родили в болниците на европейците. 

Те са ония, чийто разум се е пробудил в алчни обятия, преструващи се на щедри. 

Те са ония гъвкави клони, които се огъват безволно ту наляво, ту надясно и треперят от сутрин до вечер, без да знаят, че треперят. 

Те са оня кораб, който се бори с вълните без кормило и без платна, негов капитан е колебанието, а пристанището му е пещера, обитавана от зли духове - та нима всяка европейска столица не е пещера със зли духове?

Те са силни, красноречиви, сладкодумни, ала само помежду си, а пред европейците са слаби и безсловесни. 

Те са ентусиазирани либерали реформатори, но само в своите вестници и от своите трибуни, а пред европейците са покорни реакционери. 

Те са ония, които крякат като жаби:  "Ние се изплъзнахме от стария си враг-тиранин", а старият им враг-тиранин си остава скрит в телата им. 

Те са ония, които вървят начело на погребалната процесия със свирни и танци, но щом  срещнат сватбено шествие, свирнята им преминава в ридание, а танцът им - в биене  по гърдите и раздиране на дрехите. 

Те са ония, които познават глада, само ако е в собствените им джобове, а срещнат ли някого, чийто глад е в душата, надсмиват му се и се отвръщат от него с думите: "Той е само сянка, която броди в света на сенките." 

Те са ония роби, чиито ръждясали окови дните заменят с други, лъскави, а те си мислят, че вече са пуснати на свобода, свободни. 

Ето това са синовете на вашия Ливан - има ли сред тях някой, който да въплъщава непоколебимостта на скалите на Ливан, благородството на висините му, сладостта на водата му или аромата на въздуха му? Има ли сред тях някой, който би дръзнал да каже: "Когато умра, ще оставя отечеството си малко по-добро, отколкото го заварих, когато се родих"? Има ли сред тях някой, който би дръзнал да каже: "Моят живот беше капка кръв във вените на Ливан, сълза между клепките му или усмивка на устата му"?

Ето това са синовете на вашия Ливан: колко велики са те в очите ви, но колко нищожни - в моите очи! 

Ала постойте и погледайте да ви покажа синовете на моя Ливан:

Те са земеделците, които превръщат  пущинака в градини. 

Те са пастирите, повели от долина в долина стадата си, които растат, множат се и ви дават месото си за храна и вълната си за дрехи. 

Те са лозарите, които изцеждат от гроздето вино и сгъстяват виното  като петмез. 

Те са бащите, които отглеждат черничеви фиданки, и майките, които предат коприна.

Те са мъжете, които жънат посевите, и жените, които събират снопите. 

Те са зидарите, грънчарите, тъкачите, майсторите на чанове и камбани. 

Те са поетите, които изливат душите си в нови чаши, ала и самородните поети, които редят народните песни. 

Те са ония, които напускат Ливан, носейки единствено дръзновението на сърцата си и твърдостта на десниците си, а се завръщат в него със земните блага в ръце и с лаврови венци на главите. 

Те са ония, които надделяват над своето обкръжение, където и да се озоват, и привличат сърцата към себе си, където и да се намират. 

Те са ония, които се раждат в колиби, а умират в палатите на знанието. Те са синовете на Ливан. Те са светилниците, които не гаснат от вятъра, и солта, която не се разлага от вековете. 

Те са ония, които с твърди стъпки вървят към истината, красотата и съвършенството. 

А какво ли ще остане след столетие от вашия Ливан и от синовете на вашия Ливан? Кажете ми какво ще оставите вие на утрешния ден освен претенции, измислици и скудоумие? Нима смятате, че времето ще съхрани в паметта си проявите на измама, угодничество и мошеничество? 

Нима мислите, че ефирът ще пази в гънките си призраците на смъртта и диханието на гробовете? Нима си въобразявате, че животът ще покрие голото си тяло с дрипи? Казвам ви - и истината ми е свидетел, че маслиновото дръвче, което земеделецът засажда в полите на Ливанските планини, е по-дълговечно от всичките ви действия и дела, а дървеното рало, теглено от волове в диплите на Ливанските планини, е по-благородно и по-достойно от всичките ви желания и стремления. Казвам ви - и съвестта на битието ме чува, че песента на билкарката по ридовете на Ливанските планини е по-дълголетна от всичко изречено от най-знатния и най-могъщия дърдорко измежду вас. Казвам ви - вие не представлявате нищо. Ако знаехте, че не представлявате нищо, моето отвращение от вас би се превърнало донякъде в симпатия и жалост, ала вие не знаете. 

Вие си имате вашия Ливан, аз си имам моя Ливан. 

Вие си имате вашия Ливан и неговите синове - задоволете се с него и с тях, ако можете да се задоволите със сапунени мехури. Аз пък съм доволен от моя Ливан и от неговите синове и в моето удовлетворение има сладост, увереност и покой. 

Превод: Мая Ценова

Фондация „Проф. Цветан Теофанов“
Фондация „Проф. Цветан Теофанов“

مُؤَسَّسَةُ البُرُوفَسُور تِزِفِيتَان تِيوفَانُوف الخَيْرِيّة

© Всички права запазени