Арабската култура

Д-р Милена Давидова за магията на арабския танц

Обичам Изтока и неговата загадъчност от ранно детство. Тази любов ме поведе по пътя на науката и изкуството. Наука, която стартира с потапянето ми в специалност „арабистика“ в Софийския университет, България. Изкуство, което е пропито с близкоизточни танцови форми, трайбъл фюжън, а понастоящем и създадената от мен танцово-духовна практика Dance, Love, Fly, Create! 

Като студентка по арабистика бях силно запленена от магичността на арабския език, красотата, изразителността и богатството му. Тази еуфория се превърна в богато изживяване, докато изучавах език, арабо-мюсюлмански общества, ислям, култура, изкуство, все свързани с Арабския свят. По-късно, докато пишех магистърската си теза, имах щастието да живея като студентка в Тунис. Стипендията ми включваше общежитие за жени в Медина на Тунис – стария град, достъп до едни от най-богатите библиотеки в ислямския свят и пълна свобода да посещавам всички налични лекции и курсове в един прекрасен университет – Мануба. Така започна моята собствена приказка от 1001 нощ.

Танцът стана неотменна част от живота ми. Имах и нужната подготовка. Като дете съм тренирала художествена гимнастика, след това съм се занимавала със спортна аеробика, инструктор съм на Рийбок по степ аеробика, а имах и щастието да уча пакистански фолклорни танци от пакистанска студентка в Бъгария и от българка, омъжена за пакистанец – и двете, приятелки на моята баба. В Тунис бързо се ориентирах и станах част от джаз балет група, преподавах аеробика в общежитието, в което живеех, а скоро се появи и първата ми учителка по северноафрикански танци – Хайет. Тя бе, в продължение на една година, моята най-добра приятелка и съквартирантка в общежитието. Пишех дипломна работа за Гранада и династията на Насридите – последната мюсюлманска династия, управлявала Андалусия, и танцувах. Опознавах местните традиции, намирах си нови приятели, пътувах, прекарах известно време в пустинята, танцувах и пак танцувах. 

Няколко години по-късно, вече съпруга и майка, основах първата в България школа за Близкоизточен танц – „Алима“. Започнах да пътувам и уча египетски танцови стилове от световноизвестни хореографи и изпълнители, заех се да организирам танцови програми, курсове по танц и история на танца, танцови спектакли. Но в мен ясно се очертаваше нуждата да достигна до нещо много по-дълбоко. Усещах колко повърхностно е всичко, ако е свързано само с танц. Та Близкият изток и Северна Африка са така богати на история, традиции, символи, а оттам и на танцови форми! И когато най-малко очаквах, се появи предложение от Софийския университет да направя докторска дисертация в моята специалност – Арабско обществознание. Един от бившите ми преподаватели, проф. Симеон Евстатиев, се беше впечатлил от богатия ми танцов опит, съчетан с подготовката ми на арабист и дълбочината, с която възприемам танца, неговата история и символиката му. Предложението беше прекрасно – можех да пиша за единственото нещо, което бих изследвала така истински и със сърце –  танца!

Там, където вятърът танцува

В единия от двата файла по-долу - минутно видео, направено в Мароко от възхитени парижанки, е запечатан спонтанен танц. Там, където пустинята не спира да се целува с океана и вятърът танцува ли-танцува.

Вторият файл съдържа книгата на д-р Милена Давидова за арабския танц.