Арабската култура
Магията на рисуването с къна
Милена Давидова
Рисуването с къна е познато по целия свят като разкрасяващо средство сред жените. Да нарисувате ръцете и стъпалата си носи усещане за Изток, екзотика, вид магия дори. В повечето случаи къната за рисуване се ползва без познаване на значението, но в Арабския свят, от който тя се разпространява навсякъде, употребата на този вълнуващ ритуал е запазена с цялата си символика. Откъде всъщност идва къната и в кои случаи се ползва?
Първото ми съприкосновение с източно рисуване по ръцете беше в Тунис, в далечната 2001 година. И дори не става въпрос за къна, а за татуаж – временни татуировки с черна смес, която тогава беше трудна за намиране. Местните момичета ме предупреждаваха да не „залитам“ по тази боя. Това беше напълно безрезултатно, защото аз вече бях влюбена в татуажа, видян по снимки и картинки из тунизийските списания. Тази субстанция се ползва сред берберските жители на Северна Африка и е толкова силна и опасна за кожата, че може да предизвика изгаряния. Затова на места в Арабския свят е забранена за продажба. Или поне беше забранена преди.
Помня как с една моя приятелка чакахме седмици някаква много специална баба от пустинята да забърка вълшебната, забранена смес и да ни я изпрати по пощата. А когато получихме дългоочакваното шишенце с татуаж, магията започна. Рисувахме по ръцете си с тъпия връх на карфица и аз бях напълно омаяна от красотата, която се появяваше изпод пръстите ни. Това вълшебство продължи до сутринта, когато ръката ми беше силно зачервена и разранена, в резултат на „магията“.
Така разбрах по трудния начин, че всичко, което пише по историческите книги за женския татуаж в Северна Африка, е напълно вярно. Осъзнах и защо в Тунис трудно можеше да се намери тази смес и трябва да я чакаме със седмици, забъркана тайно някъде, в не толкова далечна Сахара. След като прекарах следващите дни в лечение на изгорената си кожа (с мехлеми от още по-специални баби), послушах местните момичета и моето пътешествие към къната започна. Веднъж докоснала се до нея, повече никога не помислих за татуаж. Или почти никога. Преди няколко месеца, разхождайки с в Медината на Тунис, видях навсякъде свободно да се продава татуаж, изкуших се и си купих. Вечерта започнах да рисувам ръцете си и още при първите няколко капки от сместа върху кожата усетих същото ужасно парене. Тогава окончателно реших, че ще остана в света на къната.
Първият ми опит беше отново типичен за европейка – изобщо не обърнах внимание в какъв момент от годината се рисувам. И ето го поредният урок! Беше свещеният месец Рамадан. Усещах смирението навсякъде. Чистотата. Отдадеността. А ето ме мен: с красиво изрисувани с къна ръце, пътувам в метрото за лекции в университета. А хората ме гледат странно, дори враждебно. Стигам в университета, сядам в залата за лекции и една колежка, която познавах и от общежитието, в което живеех, ми казва: „Красива ръка имаш! Но моментът не е за това. Рамадан е.“ Така научих, че в свещения месец допълнителното разкрасяване и излагането на показ никак не е уместно. Вечерта търках ръцете си с пемза, с четка, с хума. Само и само да изтрия добре отпечатаната върху тъканта къна. От този момент пътешествието ми в света на къната се превърна в красив символ, който вече използвах с уважение и осъзнаване.
Хинна
Докосването до къната е специално. Тя е напълно естествен продукт с доказани полезни свойства за кожата. Ароматът ѝ, когато се разбърква с вода, е толкова истински! Представете си силен чай, окосена, леко съхнеща трева и всичко това примесено с необяснимо усещане за Изток, древност и история. Женска история. Мъдрост. Онази мъдрост, която се крие зад затворените врати на един друг свят.
Арабското име на къната е хинна. Тя се получава от листата на хиновото дърво, което носи латинското наименование Lawsonia inermis. Стритите на фин прах листа се смесват с вода, етерични масла и лимон. От тази смес се получава гъста каша, която престоява между 8 и 24 часа на хладно, тъмно място. Преди употреба е добре да достигне стайна температура. Нанася се върху избрания участък от добре почистената кожа с конус, направен от целофан, или с тънка четка. След като рисунката е завършена, къната трябва да се поддържа влажна в продължение на няколко часа, а това се постига като се маже със смес от захар и лимон. В този етап рисунката започва да се отпечатва върху кожата. Хинната е ослепително красива в този момент. От захарно-лимонената смес тя блести, придобива черен цвят и е наистина впечатляваща. Обикновено всички си правим снимки именно в този етап от ритуала, макар че те заблуждават наблюдателя за реалния цвят, който се получава върху кожата. След това рисунката се покрива с хартиена кърпа и найлон, или пък се слага специална ръкавица за къна. Така тя престоява колкото се може по-дълго – например една нощ. На сутринта засъхналата вече паста от къна се маже с някаква мазнина (аз ползвам краве или кокосово масло) и се остъргва от кожата с тъпата част на нож. Едва тогава виждате истинския цвят на къната. В първите дни той е бледо оранжев. След това потъмнява и може да достигне до кафеникаво-червен. А после постепенно започва да избледнява.
Рисунката с хинна е толкова естествена, мека и ненатрапчива, че за някои дами е недостатъчно впечатляваща и те предпочитат временните татуировки. Лично аз обожавам къната и точно това природно усещане, а вълшебството на ритуала по подготовката, поставянето и символиката ѝ, силно ме привличат.
Малко история
Хинната има дълга история, през която се развива в две основни направления – ислямско и индийско. Тя е и едно от най-древните средства за разкрасяване на жени и мъже, още от епохата на Древен Египет. В тази статия е разгледано ислямското направление и неговите основни характеристики.
Едни от първите данни за употреба на вид оцветяващи средства за ръцете и телата са открити от периода около 6000 г. пр.н.е. в областта Чаталхюйук в днешна Турция. От 2800 г. пр.н.е. на Цикладските острови на територията на днешна Гърция са открити статуи на жени, чийто пръсти имат следи от боя с червен цвят. Не е ясно дали това е употреба на хинна, но е факт, че в тези ранни цивилизации хората са използвали средства за боядисване на ръцете и косите си. От периода 3000–1400 г. пр.н.е. вече имаме сигурни доказателства, че на територията на Древен Египет къната се е ползвала за медицински цели. Възрастните мъже и жени са оцветявали косите си с нея, а жените са я ползвали и за оцветяване на ноктите, дланите и стъпалата. В този период сведения за употребата на къна има и от Угаритското царство при брачните церемонии. На Минойските острови в Хераклион жените са оцветявали дланите, стъпалата и ноктите си в къна за ритуални обреди.
В Египет къната и очната линия са ползвани за разкрасяване и козметични процедури от всички слоеве на египетското общество. По времето на първа династия с къна задължително били украсявани ръцете, ноктите и косите на танцьорките и певиците, за всяко тяхно изпълнение.
Между 500 г. пр. н.е. и 700 г. сл.н.е. къната вече се използва на териториите на Египет, Сирия, Арабския полуостров, Картаген и Римската империя и части от Индия. Т.е., непосредствено преди възникването на исляма, на част от бъдещата територия на Арабския халифат къната е имала широка употреба. Тя е ползвана с медицински цели (като средство срещу кожни раздразнения), за украса на ръцете, ходилата и части от тялото, за сватбени церемонии и боядисване на косите, най-вече от жените. Докато в предишните описани периоди думата за нея е с корен, характерен за територията, на която се ползва, то в предислямския период се появява и семитският корен, който се ползва за означение на боядисващото растение – /хн ՙ/.
Засиленото разпространение на обичаите, свързани с употребата на оцветяващото средство, е свързано с ислямската експанзия в периода VII–XIII в. В този период къната се разпространява на цялата територия на Северна Африка, южната част на Пиренейския полуостров, Арабския полуостров, Югоизточна Азия и Индия. Къната се използва за същите цели, както и в предишните периоди, но вече подчертано от жените. В този период се оформя и ислямското виждане за къната като притежаваща сила да предпазва от злото. Тя е включена и като основен присъстващ ритуал в „Нощта на къната“ – нощта преди сватбата, както и при ислямските празници, свързани с жертвоприношение.
След средата на ХХ в. Западът добавя свой елемент при употребата на хинна. Западните козметични продукти и техники за красота, запазването на младостта на кожата и боите за коса навлизат като технология и практика в обществата и културите по целия свят. В даден момент те заменят използването на къна с козметични цели и сред градското население на Арабския свят. След 1970 г. в Египет само възрастните жени от селското население продължават употребата на хинна по традиционния ислямски начин. Подобно е положението и в Иран, Турция, Израел, Мароко. Днес къната се използва най-вече като неотменна част от „Нощта на къната“, големите ислямски празници, обрязването и култовите танцови церемонии из целия ислямски свят.
От началото на ХХI в., върху световната карта за разпространението и употребата на къната започват да оказват влияние и фактори, свързани с емиграционните процеси. Вълните от преселващи се към Европа и Америка представители на мюсюлманските държави пренасят със себе си и традициите за ползване на къната. Това я популяризира още повече и води до още по-голямото развитие на техники на рисуване и изобразявани символи.
На световната карта на стиловете на рисуване вече се появяват и западните влияния, които все повече я развиват като художествено изкуство, далеч от първоначалната ѝ символика.
Символика
В ислямските общества къната остава добре позната, макар и вече не така повсеместно употребявана. Ислямът като господстваща религия не се опитва да скъса връзката си с нея, нито омаловажава значението ѝ. Напротив, хинната е одобрявано средство за разкрасяване и специфичен ритуал. Прилагането ѝ се поощрява от религията, особено когато е според истинското предназначение.
Една от основните употреби на къната в ислямските общества е свързана с месечния цикъл на жената, нейната плодовитост и периода на зачеване. Използвана по този начин, в миналото хинната се е употребявала в страните от Арабския свят като знак, че жената е чиста, в добро здраве и добро душевно състояние. Именно при този случай къната има дълбоко символично значение.
Тя се нанася след края на месечния цикъл на жената, след като е извършила ритуално измиване на цялото си тяло. В деня след нанасянето къната е с блед оранжево-жълтеникав цвят. Няколко дни по-късно цветът се засилва, достигайки до тъмно-оранжево, кафяво и тъмно червено. Именно в този момент жената достига периода на овулация.
Тогава силният цвят на хинната символизира момента на плодовитост, възможността в този период жената да зачене нов живот. С отминаването на този момент къната постепенно избледнява и до достигане на следващия месечен цикъл тя е напълно изтрита от ръцете. Така в миналото къната е ползвана като индикатор, показващ в каква фаза от месечния си цикъл е жената, както и за потвърждаване, че тя е чиста и може да отправя молитви.
Друга основна функция на ползването на къна е предпазването от зли духове и силните ѝ пречистващи свойства. Затова тя неотменно присъства при ритуали, в които е важно да има допълнтелно средство, което да помогне за добрия изход. Например при танцовия лечебен ритуал зар, при който човек се помирява с разбунените духове, които го обитават. Със същата символика къна се ползва при „Нощта на къната“ (Лайлату ал-хинна). Ръцете и стъпалата на младоженката, а понякога и на младоженеца, се рисуват с къна като благопожелание – за да няма зло в съвместния им живот, а само светлина.
Рисунката с хинна символизира не само плодовитостта, чистотата, или предпазването от зли сили. Къната е и символ на преминаването от една позиция, заемана в общността, в по-висок социален ранг. Ритуали като поставянето на хинна, които са свързани с конкретна промяна в живота на хората, са ритуали на „преминаване“. При сватбените церемонии мъжът и жената от несемейни стават съпрузи и това е преминаване от свободни в обвързани личности. При жената в Арабския свят това преминаване е силно подчертано – от млада жена в дома на семейството си тя се превръща в съпруга в дома на съпруга си. Малкото момче, което ще бъде обрязано, също преминава от един статус в друг – то вече се превръща в мъж, приобщен към религията на исляма с церемонията, която го поставя в позицията на такъв. На някои места в ислямския свят при тази церемония ръцете на момчето също се рисуват с хинна. По време на празника Аийд, когато се заколва агне, то се жертва в името на религията, на чистотата и за здравето на общността. Неговите копита и глава обикновено са оцветени с хинна, която отново символизира преминаването – от живота в смъртта, чрез чистотата на жертвоприношението.
Днес рисуването с къна е популярно в целия свят. В западните общества то е сведено до самото поставяне на къната, без да се навлиза в контекста на някакво събитие или ритуал. В арабските общества обаче рисуването с къна до голяма степен е съхранено в традиционния си вид и често не се прави самоцелно и без конкретен смисъл и значение. Както и да я употребяваме, къната е красива, цветна, привлектелна за окото, а самият ритуал на поставяне носи духа на Изтока в най-приказните му нотки.
12 април 2020 г.
