Арабската култура

Този толкова обидчив Арабски свят

"Модерността изисква желание да бъдеш обиден. Антиамериканското насилие в Близкия изток - и не само там - показва, че такова желание е нещо, което липсва на Арабския свят, домът на исляма." Така започва статията "Защо арабският свят толкова лесно се засяга" от известния професор по близкоизточни изследвания Фуад Аджами в The Washington Post, посветена на протестите заради филма срещу пророка Мохамед.

През последните години докато външният свят се опитва да проникне в земите на исляма, мюсюлманите напускат родните си места в търсене на по-добри възможности на Запад. И винаги, когато има дори малък, дори добронамерен намек за критика към исляма, това предизвиква фатални протести. За да се разбере какво се крие зад това недоволство, трябва да се погледнат историческите причини, причиняващи тези тежнения в арабския свят, пише Аджами.

Има дълбока болка в душата на арабите

от оценката от външния свят, която идва от дълбокото и трайно чувство на унижение. Дълбока пропаст разделя незавидното положение на арабите в света днес от тяхната величава история. В този контекст наранената гордост е лесна за разбиране.

Аджами описва как от самото начало арабите са отглеждани с историята, че са благословени от светото провидение, дало им исляма. Те го разнасят по света от Мароко до Индонезия. В процеса те побеждават великите империи на онова време, достигат Европа и изграждат брилянтна цивилизация в противовес на тъмните векове на север. Упадъкът обаче е още по-бърз от възхода – през ХІІІ век халифатът в Багдад е превзет от монголското нашествие, а през ХVІ век арабите престават да съществуват като обекти на историята, когато Османската империя превзема държавите им в южната част на Арабския полуостров и ги подчинява.

Идването на Запада в Близкия изток променя традиционните им общества. Налага се усещането, че западняците мислят лошото на арабите, че западната оценка винаги е жестока и нечестна.

Но докато арабите твърдят, че дефектите в обществата им са наложени от чужденци, те знаят слабите си места. Младите араби днес може да се гордеят с културата си, но са и силно засрамени от това, което виждат около себе си. Знаят, че над 300 милиона араби са изпаднали в икономическа стагнация и културен упадък. Знаят, че в арабските държави малко могат да се похвалят за неща, които имат значение - политическата свобода, статута на жените, икономическият растеж. В нюансираното говорене, във всекидневните разговори на улицата, в блогове и по медиите, в произведения на изкуството те

непрекъснато се питат защо са се провалили

За последния половин век арабите, както и мюсюлмани от неарабски държави, се чувстват застрашени от една обкръжила ги цивилизация, която не могат да управляват, но и не могат да отхвърлят. Имигрантите напуснаха горящите квартали на Карачи, Кайро и Казабланка, но взеха със себе си огъня на вярата. В районите на мюсюлманската диаспора в Западна Европа и Северна Америка се появиха "градовете на сателитните чинии". Може да живееш в Стокхолм и да се храниш с менюто на телевизия "Ал Джазира".

Никога не е трудно да се събере тълпа от млади протестиращи в препълнените градове на ислямския свят. Американските посолства и консулства са магнит за недоволните. В тези крепости, те сляпо вярват, се създават и унищожават управниците им. Същите тези дипломатически представителства обаче раздават така жадуваните визи и отварят пътя към възможностите на Западния свят. Аджами пише, че младите хора пред посолствата от миналата седмица са там заради смъртоносната смесица от привличане към американската сила и ненавистта към нея.

Това двустранно отношение към модерността, което измъчва мюсюлманите, трудно ще бъде премахнато. Изкушенията на Запада отчуждават младото поколение от предците му. Свободата на словото, защитата на непочтителните е спазвана, защитена и канонизирана в западната традиция. Сега мюсюлманите, които въстават срещу обиждащото изкуство, използват тези новооткрити свободи, за да протестират срещу него.

Културната свобода никога не е пълна, казва в заключение Аджами. Западната традиция, от времето на атиняните досега, се бори в баланса между свобода и ред. В ислямския свят тази борба е още по-ожесточена и продължителна, и ще покаже в бъдеще, че е много повече от изгорени знамена и превзети посолства.

Реакциите

След като статията на Аджами получава над 5000 реакции във форума, от изданието публикуваха и отделни извадки от тях: 

Така mediamaverick коментира, че има проблем с възприятията: "В някои арабски държави почти не разбират какво наистина означава "свобода на словото", понеже тези хора никога не са живели при управление, което я позволява. Ако някой живее в страна, където властта редовно смазва хората и медиите, е трудна да се разбере, че страни като САЩ не го правят. Затова за тях антимюсюлманският филм изглежда като нещо, направено с одобрението на Вашингтон".

Според patriot17 става дума и за смесване на религия и идентичност: "Смятам, че основната причина арабският свят толкова лесно да се засяга, е възходът на фундаментализма. И под това разбирам неспособността да се направи разлика между вярата и егото. Когато фундаменталистката вяра е засегната, фундаменталистите реагират, сякаш са застрашени самите те."

Предупреждение отправя lmmbham, като описва психопрофил на протестиращите групи: "Невъзможността да се забравят стари несправедливости и комбинирането с настояща социално-икономическа неадекватност може да предизвика много гняв, безпомощност и просто желание нещо да се направи. Това също може да доведе и до маргинализиране. В САЩ също имаме такива групи хора."

Centsorsense смята, че Америка също си е виновна: "Враждебността на арабския свят към САЩ е основана на нашата подкрепа за диктатори и Израел, както и, разбира се, нашата история на бомбардиране на района и убиване на хора. В наши дни американците са убили повече хора в арабския свят, отколкото която и да е друга страна по света. Комбинирайте това с факта, че много арабски държави и Иран използват САЩ като изкупителна жертва за вътрешните си проблеми и огромният проблем с безработицата. Доказано е, че ако искаш насилие, комбинирай висока безработица с големи социално-икономически несправедливости - това винаги сработва."

Сходна теза защитава и EthelredtheUnready, според когото проблемът е пренаселването на район, в който няма достатъчно ресурси: "Населението в Арабския свят се увеличи повече от два пъти за последните 30 години. Египет има към 2020 г. почти 100 милиона жители, а  младежката безработица е около 25%. Йемен е с едно от най-бързо увеличаващите се населения на планетата, а 60% от децата там са недохранени. Производството на зърно намалява, храната поскъпва, водата изчезва в района, в който всеки ден се добавят по 10 000 души. Доволните хора не се бунтуват."

За разликата между богати на петрол арабски държави и такива без този източник на богатство говори Butteoid: "Изливането заради петрола на западно богатство в Близкия изток донесе политическа, обществена и религиозна корупция в страните с този ресурс и завист у онези, които го нямат. Ненормалното петролно богатство създаде поколения от млади и добре образовани хора, които нямат какво да правят след колежа, защото всичко може да се купи, а други ще строят вместо тях. В същото време в страните без петрол експлодира бедността и теокрацията е доказан от времето начин за контролиране на страдащите маси и пресичането на движения за подобряване на живота."

CH-ican, от своя страна, смята, че конфликтът с Израел не е толкова важен, колкото хората си мислят: "Моля да се прави разлика, когато се говори за ефекта от американско-израелските отношения. Наблюдавам ги от 60-те години насам и ми е трудно да повярвам, че те са чак толкова важни, защото използването на палестинския въпрос като извинение за чувствителността на арабите всъщност е нещо ново. Спомням си десетилетията на вътрешна война между палестинските фракции, когато те и техните лидери създаваха куп проблема в Ливан, изгониха ги от Йордания и продължиха в Тунис. Никоя арабска държава не ги искаше и не показваше дълги десетилетия интерес. В основополагащите си документи "Ал Кайда" и Мюсюлманско братство не говорят за Палестина. Саудитска Арабия и другите страни от Залива бяха подозрително мълчаливи за Ясер Арафат и изпращаха пари на "Ал Кайда".

Какво разбират под "свобода"

Когато протестите избухват срещу направеното в САЩ антиамериканско видео срещу пророка Мохамед в над 20 държави, източникът на недоволство не е само повлияна от религията политическа демагогия и недоволство от Вашингтон, казват протестиращите пред The New York Times. Много от тях описват исканията на протестиращите с думата "свобода", макар и в много по-различен от индивидуалистичния контекст на Запада - "свобода" като право на общност, независимо дали мюсюлманска, християнска или еврейска, да бъде свободна от обиди към идентичността и ценностите й.

По подобен начин филмът от 2006 г. "Шифърът на Леонардо" събужда недоволство сред християните в Египет заради образа на Исус в него. Египет, Йордания, Ливан и други арабски държави забраняват филма и книгата. В Египет полицията дори арестува собственика на местна кинокомпания, която е внесла 2000 DVD копия на продукцията.