Арабската литература


Еротика или порнография?

Еротика или порнография?

Може би най-подробното описание на женски прелести в древната арабска поезия е направено от ан-Набига аз-Зубяни, който зърнал голотата на хирската княгиня ал-Мутаджаррида и с езическа страст я изобразил.

Ан-Набига детайлизира външността на княгинята и прави това със същото старание, с което рисува камилата и дивите животни. Традиционните средства се съчетават с инвенции, вдъхновени от възбуждащата гледка. Маркирано е поведението на героинята, както и духовният ѝ облик (думите). Зад привидната обективност прозира възхищение и дори похот, която едва не коствала живота на автора. Той не само изобразява прелестите на ал-Мутаджаррида, но и намеква, че ги е вкусил, не без ирония към съпруга ѝ - могъщия владетел ан-Нуаман ибн ал-Мунзир, измъчван от оправдана ревност. Това произведение илюстрира способността на канона да се приспособява към поривите на индивидуалността.

 

Предислямският поет ан-Набига аз-Зубяни описва интимните прелести на княгиня ал-Мутаджаррида, сякаш ги е вкусил:

 

Дали напусна ти рода на Маййа вечерта или в зори?/ Бързайки с хранителни запаси или без запаси?

Тръгването наближи, ала впрегнатите ни [камили]/ все още не са потеглили с багажа ни, но сякаш вече са.

Птиците, долитащи отдясно, вещаят, че заминаваме утре/ и това същото ни съобщава черният гарван.

Не ще има утре нито здравей, нито добре дошъл,/ ако раздялата с любимите е утре.

Настана времето за отпътуване, а не си се сбогувал с Махдад./ Нито сутрин, нито вечер ще се срещаме с нея.

По следите на красива девойка, която стреля по теб със своята стрела/ и те улучи в сърцето, ала не беше убит.

Тя остана доволна от това, защото бяха съседно племе,/ и изпращаше мили послания, и показваше обич.

И порази сърцето ти със своята любов/ с пронизваща стрела от гърба на свистящ лък.

Тя погледна с взор на затворена [тъжна] газелка –/ смугла, с черни очи и гердан.

Наниз от мъниста шията ѝ украсява / злато, горящо като пламнала звезда.

Бледа [от аромат], сякаш копринена дреха,/ с тяло съвършено –/ като дълга клонка, превита [от нежност].

Коремът ѝ е с гънки, [но] прелестно заоблен,/ а под шията ѝ се надига висока гръд.

С пълен и гладък гръб, но не дебела,/ сочна отзад и със свежа [кожа] ал-Мутаджаррида.

Тя се възправи и се показа между две завески,/ сякаш слънце в деня, когато изгрява в съзвездие Орион.

Или сякаш бисер в раковина, извадена от плувец,/ който ликувал, щом я видял, и крещял, и се кланял.

Или сякаш мраморна статуя,/ въздигната на пиедестал от тухли, покрити с гипс.

Падна покривалото [ѝ от лицето], а тя не искаше да падне/ и го хвана, да се защити от мен с ръка.

С нежна, къносана длан, с пръсти, сякаш лозина на анам,/ и [толкова меки, че] се увиват.

Тя погледна към теб с неудовлетворено желание,/ както болен гледа лицата на [своите] посетители.

Показаха се устните ѝ като две големи черни пера от крила на горска гълъбица,/ и [бели зъби като] леден град с венци, обагрени с антимон.

Като маргаритки сутрин подир дъжд –/ цветовете им са вече сухи, а стъблата – още влажни.

Доблестният [княз] твърди, че устата ѝ е хладна,/ [а] целувката ѝ – сладка и прекрасна като извор.

Доблестният [княз] твърди  – аз това не съм вкусил!, –/ че е сладка и ако я вкусиш, казваш: още!

Доблестният [княз] твърди – аз това не съм вкусил!, –/ че тя мъчeния от жажда лекува с аромата на своята слюнка.

Девици взеха, та нанизаха нейната огърлица/ от бисери един след друг – поред.

Ако се покаже и на посивял монах –/ отшелник, божи раб, отдаден на богослужене,

той би се втренчил да я гледа/ и [да слуша] прелестните ѝ слова,/ и ще мисли, че върви по правия път, ала не върви.

Тя така говори, че ако можеха да я чуят,/ биха слезли заради нея и дивите кози от гладките възвишения.

С черна коса, сресана на вълни – гъста растителност,/ сякаш лоза, наклонена към опората, която я придържа.

Ако [я] докоснеш, пипаш сочни форми/ и хълмове, които препълват дланта.

Ако проникнеш [в нея], проникваш в дълбоко [лоно],/ сякаш опипваш висок гладък [кладенец] с дъх на шафран.

Ако се отдръпнеш, се отдръпваш от тясно място,/ както як младеж дърпа ведро с усукано [здраво] въже.

Ако [мястото] захапе, членовете му се стягат,/ както хапе стар беззъб мъж,

и едва не смъква кожата на онзи, който се подпали там/ в зной, подобен  на лумнал пожар.

Който дойде там, на извора да се напие, няма да си иде,/ а който си отиде, няма да намери друг такъв извор.

Превод от арабски: Цветан Теофанов

 

Поетът ан-Набига аз-Зубяни

По всеобщото мнение на арабските литературоведи ан-Набига аз-Зубяни (поч. ок. 604) е един от четиримата най-големи майстори на мерената реч от епохата преди исляма. Истинското му име е Зияд ибн Муауия, а прозвището “Ан-Набига” (“Изтъкнатия, Талантливия”) е признание за неговата значимост. Той е представител на професионалната школа, която се стреми към обработка и шлифоване на словото, съчетавайки цивилизоваността и бедуинското начало.

Ан-Набига се нарежда сред най-авторитетните арабски рапсоди, който с творчеството си влияел и на обществения живот. Застъпвал се не само за своя род Бану Зубян, но и за неговите съюзници, главно Бану Асад, които не винаги разбирали намеренията му и го обвинявали в раболепие пред гасанидските князе. Произведенията му на тази тема са наситени с величествени батални сцени, исторически факти и думи на преданост в отговор на подозренията.

Ан-Набига разширява панегиристичната част на касидата, като се обръща към добродетелите на възхвалявания благородник. Той се гордее с това, че никога не е създал ода за обикновен човек , а “само за емири”.

Талантът му се изявява в дворовете на тогавашните владетели. Някои хронисти съобщават, че първо се свързал с лахмидския княз ал-Мунзир, Син на небесната вода, но не разполагаме с доказателства за това. Запазена е негова касида от по-късна епоха - “Възхвала на [княз] Амр ибн Хинд”. Тя започва с лиричен увод за раздялата и описание на красавицата, която се показва сред завеси като пълна луна, скрита под облаци. На гърдите й горят украшения от злато и яхонт, подобно въглени, които се присмиват на мрака, гласът й е слаб, сякаш на щраус. Споменал за щрауса, ан-Набига го изобразява усамотен със своята рожба, а устата му е пълна със слюнка, сякаш с вино. Тук следва описание на питието - докарано с камили от сирийския град Бусра и старо, колкото мъдреца Лукман.

След обширното встъпление авторът преминава към възхвалата на Амр, рисува породисти коне, масивни камили, копия с остриета, блестящи като светилници на монаси. Изобразена е и внушителна битка. Жените на сразеното племе са сякаш овци, изоставени сред пясъците, а децата са лишени от мляко. Въздухът е почернял от прахоляк чак до планината Химса.

В тази касида все още преобладава описателността. Ан-Набига не е открил онзи път, който ще му спечели славата на връх в панегиристичното изкуство. Това рапсодът постига при лахмидския княз ан-Нуаман III, известен като Абу Кабус. Покровител на стихотворците, той спечелил за своята възхвала най-прочутите измежду тях - Хассан ибн Сабит, ал-Аша, Лябид, ал-Мунаххал ал-Яшкури. Ан-Набига е пръв сред първите, заслужил да пирува с владетеля, но после изведнъж се озовал в двореца на неговия противник.

Хронистите се различават в обяснението на този факт. Някои твърдят, че под влияние на завистници и съперници владетелят охладнял към своя любимец, след като той се забавил с очакваната ода. Разпространили откъс от злъчна сатира, в която ан-Набига уж хулел княза, шушукали също, че нахълтал в покоите на княжеската съпруга ал-Мутаджаррида, зърнал я гола и после разкрил прелестите ѝ в мерена реч (в горната поема). Ревнивият Абу Кабус се приготвил да го убие, но той предусетил плановете му и избягал при неговите врагове.

Възможно е тази невярност към покровителите да е биографичен стереотип, но най-вероятно е тя да е наложена от политически съображения. Зубянитите и съюзниците им Бану Асад се осмелили да пасат добитъка си по земите, покровителствани от Гасанидите, които в отговор на това ги нападнали и пленили техни жени. Сред тях била и една от дъщерите на ан-Набига. Той решил да посредничи в конфликта и успял да спечели благоволението на гасанидския княз ан-Нуаман ибн ал-Харис, с когото го свързала трайна дружба.

После изведнъж ан-Набига решил да се върне в лахмидската столица ал-Хира, след като е изпращал на ан-Нуаман III извинения в стихове (новият поетичен жанр итизар, възникнал от панегирика). 

21 октомври 2019 г.

Фондация „Проф. Цветан Теофанов“
Фондация „Проф. Цветан Теофанов“

مُؤَسَّسَةُ البُرُوفَسُور تِزِفِيتَان تِيوفَانُوف الخَيْرِيّة

© Всички права запазени