Арабската литература
Виното в старата арабска поезия
Цветан Теофанов
Арабските думи за вино (х̮амр) и пивница (х̣āнӯт), които най-вероятно са от арамейски произход, се срещат още в най-ранните джахилийски първоизвори. Понеже по земите на Арабския полуостров с малки изключения (района на град ат-Таиф) не виреели лози, юдейски и християнски търговци внасяли опияняващата течност от Сирия и Ирак и я продавали из градовете и бедуинските станове. Те разпъвали шатрите си с отличителни флагове върху тях и наред с виното, запечатано с восък в бъчви или мяхове, предлагали на клиентите си компания от певици.
В началото и някои сподвижници на Пророка се увличали по това удоволствие, което ги тласкало към друг грях - хазартните игри (майсир), и вероятно станало причина за постепенната забрана на подобни крайности. В Свещения Коран се наблюдава градация на отношението към виното. Например в Сура Пчелите то се възхвалява като една от Божите благодати: “И от плодовете на палмите и гроздето взимате опияняваща напитка и хубава храна. В това има знамение за хора проумяващи.” (16: 67) Но в Сура Кравата вече се казва: “Питат те за виното и за играта на късмет. Кажи: “В тях има голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.” (2: 219) Въпреки че в това коранично знамение не се съдържа категорична забрана, в него проличава ясната негативна оценка, която на друго място в Корана се обвързва с отслужването на молитвите в пияно състояние: “О, вярващи, не пристъпвайте към молитвата, когато сте пияни, додето вече знаете какво говорите...” (4: 43) В Сура Трапезата се стига до пълно отхвърляне, макар и то да не получава директната формулировка “забранено ви е”, както това се прави за други грехове: “О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!” (5: 90) Кораничната забрана на виното има по-древни, библейски корени, особено ако някой даде обет на Бога или специално за свещенослужителите преди извършването на религиозни ритуали. Изказванията на Пророка поставят още по-ясен акцент върху обратнопропорционалната връзка между консумирането на спиртни напитки в земния живот и получаването им като награда в Рая: “Винаги, щом раб отпива умишлено глътка вино в долния свят, Аз - Всевишният Аллах - я заменям с гной в Съдния ден.” Покаянието може да изкупи този грях, но ако това не стане до идването на смъртта, престъпилият забраната е обречен на Ада: “Който е пил вино в долния свят, а после не се е покаял, го е възбранил в отвъдния.” Сиреч който го е смятал за позволено на земята, не ще има достъп до него в Рая.
Въпреки кораничните и законодателните предписания през цялото арабско Средновековие виното продължило да се радва на широка употреба и в реалния живот, и в литературата - като многозначен символ. То носи утеха от грижите на любовта (и слюнката на обичната опиянява като него), помага да се забравят превратностите на съдбата и служи за самовъзхвала чрез изобразяване на протагониста като способен да пресуши с приятелите си всички резерви на пивницата и да стигне до прекомерност в щедрото пропиляване на имота си за наслади. Но с прошарването на косите му от него се очаквало да се пробуди от опиянението на младостта и след като е пренебрегвал укоряващите го за безразсъдството, да се вслуша в гласа на благоразумието, който напомня за смъртта и за мимолетността на земното добруване. Идването на исляма засилва напрежението между виното и трезвостта, което се използва или за изразяване на предизвикателство към религиозните ценности, или за деклариране на отказ от удоволствията и покаяние за леконравието.
