Арабската литература


Стихотворение за виното от Абу Нуас (757—814)

Стихотворение за виното от Абу Нуас (757—814)

Цветан Теофанов

Волнодумецът Абу Нуас е арабският поет на виното и любовта. Предлагаме превод и анализ на едно от най-популярните му стихотворения:

Чашата и грижите 

 1 Аз ще прережа аортата на грижата с чашата./ За грижата няма друг лечител, подобен на чашата.

Първият стих, ключов за произведението, ни въвежда във взаимосвързаните дихотомни съчетания грижа (болест)-вино (изцеление), които изразяват  категоричното намерение да се сложи край на грижата, представена като живо същество (аорта), при това - завинаги, доколкото прерязването на аортата води до смърт. Така виното се пренася от контекста на удоволствията и леконравието в сферата на сериозността, което се потвърждава и от олицетворението вино-лечител, възприето от лексикалния фонд на узритската лирика. Значимостта на намерението се подсилва от асоциацията с любовния увод на традиционната касида, нерядко завършващ с шаблона “но остави грижата!”, където под “грижа” се разбира главно мисълта за времето, което с отминаването си изличава човешките следи.

2 Наливай ни в нея руйно, пивко вино, което е било скрито/   в бъчвата си епохи в основата на изкоп.

Преходът от първия към втория стих е незабавен преход от “теорията” към “практиката” и тази “спешност” на реализацията внушава измеренията на болестта, изискваща да бъде лекувана с най-действеното лекарство - т. нар. сулāф, най-качественото и чисто вино, направено от сока, който изтича преди изтискването на гроздето. Основното му качество е “пивкостта”, мекотата, наред с това, че е престояло в земята “епохи”, което го прави още по-скъпоценно. От гледна точка на касидната структура този стих бележи началото на описателната част.

3 Жълто, то се смее шумно при смесването,/   сякаш изворите му са половинки камбани.

Отлежалият, “погребан” в избите сулāф е жълт на цвят, каквито са и златото, изваждано от земята, и огънят (арабите казват: “питие като огън”), а той по думите на ал-Джахиз е “небесен, извисен”, “божествен, свещен, духовен елемент”. Асоциацията с огън се подчертава от шумния смях на виното при смесването му с вода, което е противоборство на два несъвместими елемента, но вместо да угасне, огънят тържествува. Виното се смее (знак за начало на веселие), при това шумно (знак за количество и за груповост), то блика и мехурчетата, образувани при смесването, приличат на звънчета - звънци за добитък, или най-вероятно църковни камбани. След като в първия стих авторът е подсказал сериозността на проблема, тук вече му се придава определен и ясен религиозно-култов смисъл, при все че виното и всички спиртни напитки са забранени от ислямския закон, шариата.

4 Сякаш чашите ни, когато нощта се смрачи,/  са светилници, запалени в олтар на дякон.

Появява се и групата от пиещи (“чашите ни”), което превръща индивидуалната позиция в социално явление, още повече - и защото те сякаш са дошли тук не просто да се забавляват, а - сякаш повикани от камбаните - да отслужат своята молитва, не в пивница, а в “олтар” на монах. Чашите са “светилници” - кандила, което отново поставя акцент върху връзката между виното и светлината в опозиция с тъмнината (не просто мрак, а смрачена нощ). Този образ може да бъде тълкуван и в контекста на дуализма, разпространен през епохата на Абу Нуас, и в контекста на исляма, съгласно който “Аллах е Светлината на небесата и на земята”, и “напътва Аллах със Своята светлина когото желае” (Коран, 24: 35), и “Книгата е озаряваща” (Коран, 3: 184), и “праведниците носят светлина в Съдния ден” (Коран, 57: 12). Ако огънят е най-издигнатият елемент, според дефиницията на ал-Джахиз светлината е най-върховният огън, почитан и в храмовете на израилтяните. Пивницата като храм, виното като светлина, пиенето като озарение и пиещите като свещенослужители са едни от основополагащите идеи на вакхическия жанр (х̮амрӣа̄т). Освен това на арабски водата и фурмите се наричат двете черни неща (ал-ʼасуадāн), оттук и допълнителното подсилване на опозицията светлина-мрак. От друга страна, водата, смесена с виното, и мракът, озаряван от него, са част от природата за разлика от висококултивираното питие, произведено от хората, и от религията, извисяваща духа, така че тук е вложена също и опозицията природа-цивилизация, която лежи в основата на опозицията араби-чужденци. Огънят на виното поглъща водата и я “побеждава”, както и озарява мрака, а това е победа на цивилизацията над природата, което намира по-пряко отражение в съпоставянето на “дивите” номади и дворците.

5 И едно, и друго, и възпитани момчета/ с високо вдигнати чела, знатни, непречупени.

Изразът “и едно, и друго” (буквално – “и този, и онзи”, “и това, и онова”) внушава представата за двуизмерност на положенията - и близко, и далечно, и реално, и въображаемо, и за неопределеност и повсеместност на опозицията. Тази абстрактност е последвана от конкретността на главното качество, което отличава сътрапезниците - и материална, и духовна издигнатост, подчертана от тяхното възпитание (отново знак за културност), гордост, знатност - и е противопоставена на “пречупеността”. Стрелата с отчупен връх, без острие, означава низост и неспособност за самозащита. Освен че пият най-скъпото старо вино, те са и млади, което наред с издигнатостта им отправя към панегиричния жанр.

6 Оспорвах ги с вино жълто, бистро,/  на женствена газелка, като клонка горделива.

 “Оспорването” разграничава протагониста от сътрапезниците му в неговото увлечение по газелката (шāдин), без посочен пол, но женствена (внушение за ангел), тази клонка - горделива поради отредената ѝ роля на център на вниманието. Най-вероятно това е виночерпецът, който съчетава и половете, и флората, и фауната, издигнат до равнището на митично същество, но и отъждествен с дякона, младия свещенослужител, защото виното е негово - той го притежава жълто (отново акцент върху огъня, и оттук - светлината), чисто, непримесено с вода, назовано в този стих к̣ахуа (утоляващо глада, чисто мляко, аромат). Сравнението на виночерпеца с газелка е заимствано от лексикалния фонд на любовната лирика, където този образ означава плахост, миловидност, нежност, и това ни подготвя за следващия стих.

7 С женствени слова, той ме пленява с очи,/ с прилепнали дрехи, с курайшитско лице, абасид.

От една страна, думите му са “женствени” - мили, благи, кротки, и очите му пленяват - със свенливост и кокетство, но от друга, този духовен облик контрастира на предизвикателството на телесните му форми, подчертани от тесните дрехи. Прилепналите по тялото одежди, наречени к̣уртук̣, били твърде разпространени през тази епоха в резултат на персийското влияние, докато арабите носели широки дрехи. От друга страна, виночерпецът има благородно лице на курайшит (съплеменник на Пророка Мухаммад) и Абасид от управляващата династия, следователно се отличава с мъжественост, съчетана със знатност и върховенство в социалната йерархия. Отново се прилага комплексно дихотомно структуриране.

8 Сякаш венецът му е короната на сина на Мария,/ когато тръгва, сплел рози и мирти.

Навярно като знак за царствената му роля на владетел - и над божественото вино, и над мъжките сърца, виночерпецът е увенчан с корона, също неарабски символ, която е от цветя (червени и бели) и подчертава игровата функция на този господар на празненството. Това е короната на “превъзходния, знатния син на Мария”, както се казва в касида-панегирик на Хассан ибн Сабит за Гасанидите, християни васали на Византия, тоест въвежда се и византийски елемент наред с персийските и арабските черти. Религията на Гасанидите и прозвището Сина на Мария се асоциират със Спасителя, но короната му не е от тръни, а от цветя.

9 Може и да ти попее от опиянение и радост,/  а чашата, изглежда, сякаш е от виночерпеца до пиещия.

     Вече е извървян пътят от грижата и нейното премахване до радостта - резултат от лечебното действие на виното и опиянението, от вълшебното смесване на реалностите и изличаването на различията. Песента може да се възприеме и като молитва на дякона, а чашата в дланта на виночерпеца - като полюлявано от него кандило. Радостта от пречистването и приобщаването бележи края на ритуала.

10 “Как хубаво ти ме измъчи с пожари/     отблизо и отдалеч, с копнеж и отчаяние!”

Песента във финала на произведението ни връща към неговото начало чрез няколкото негативни понятия, които вече се възприемат през призмата на опиянението и радостта от “победата” на виното над грижата.

Ако трябва с една дума да се обобщи посланието на това произведение, тя е извисяване - над непреодолимата йерархична структура на абасидското общество, над съперничеството между религии и теории, над противоборството между араби и чужденци, над контраста между аскетизъм и хедонизъм.

Фондация „Проф. Цветан Теофанов“
Фондация „Проф. Цветан Теофанов“

مُؤَسَّسَةُ البُرُوفَسُور تِزِفِيتَان تِيوفَانُوف الخَيْرِيّة

© Всички права запазени