Арабският свят днес
След убийството на Солеймани - какво се случва в Арабския свят?
Мохамед Халаф
Както се очакваше, иранският отговор за убийството на лидера на елитната бригада "Кудс" на иранските гвардейци Пасдаран Касем Солеймани бе изчислен така, че да не предизвика ответен военен удар, което да хвърли двете страни в нежелана война.
Очевидно е, че аятоласите ще загубят във военен конфликт със САЩ по същия начин, по който загуби и Саддам Хюсеин. И той някога заплаши, че ако Америка нахлуе в страната му, земята ще се покрие с трупове на американски войници. Всъщност американската военна операция срещу Хюсеин продължи само три седмици, преди армията му да се разпадна и да падне режимът, повличайки със себе си и страната.
Американският президент Доналд Тръмп предупреди иранците да не забравят, че не са спечелили нито една война, но не са загубили и нито едни преговори. Но аятолах Али Хаменей нямаше друг избор след убийството на близкия му приятел Солеймани, отговарящ за реализацията на проекта му за установяване на тотален контрол върху Близкия изток, освен да се опита да успокои гнева на близката до режима част от обществото и да не позволи моралното поражение на режима.
Внушението от страна на Техеран е, че за убийството на Солеймани ще отмъстят различните шиитски и други въоръжени милиции, осъществяващи иранския проект в региона – от цялата плеяда палестински организации (сунитски, лявоекстремистки и т.н.), иракските, ливанските и йеменските до талибаните. Именно на тях сега се възлага задачата да атакуват американските интереси навсякъде по света. В злобата си "Ислямска република" дори заплаши Европа, която иначе я подкрепи в конфронтацията ѝ с Вашингтон, придържайки се към "ядреното споразумение" и която не се присъедини към американските санкции срещу страната.
Използването на прокси регионални милиции от страна на Техеран не започва и няма да свърши със Солеймани. Въпреки това трябва да се отбележи ролята му за развитието на отношенията с тях както на ниво ръководство, така и с редовия им състав. Затова се очаква кончината му да остави голяма празнина в тези отношения.
Солеймани няма естествен наследник, който да има неговия опит, контакти и харизма, както и близостта му с върховния вожд. По такъв начин личните отношения и обвързаности на Солеймани бяха източник на сила за Иран във военно отношение. На свой ред смъртта му ще отслаби и проиранските сили в контекста на регионалните политики. Както неотдавна сподели американският генерал Дейвид Петреус (бивш главнокомандващ на американските сили в Ирак), навремето чрез кюрдския лидер Джелал ал-Талабани получил следния есемес от Солеймани: "Трябва да знаеш, че аз, Касим Солеймани, ръководя политиката на Иран по отношение на Ирак, Газа, Афганистан, Ливан, Сирия и Йемен".
"Хамас" и палестинските групировки
След убийството на Солеймани организации като "Хамас", "Ислямски джихад" и други екстремистки организации реагираха с призиви, в които се съдържат заплахи за отмъщение. Но интересното е, че ръководството на "Хамас" публикува декларация, в която заявява, че няма да се намеси в този конфликт.
В случая става дума за организацията, която от дълги години управлява Ивицата Газа, след като извърши преврат срещу дотогавашната палестинска управа и установи "ислямско емирство" с пряката подкрепа на Техеран. При това "Хамас" имаше преки контакти със Солеймани, макар и в по-малка степен от организации като "Ислямски джихад" и "Народният фронт – Общо командване" на Ахмед Джибрил, който се намира в Дамаск – организациите, които са финансирани от режима на аятоласите.
Обяснението за тази позиция на "Хамас" е очевидно: който и да реши да отмъщава на Израел от територията на Газа, отзвукът ще е ограничен, защото противоракетната отбрана на Тел Авив е толкова усъвършенствана, че ще ликвидира във въздуха всяка ракета. Още повече че палестинците разполагат единствено с ирански ракети, произведени с китайско ноу-хау. На свой ред подобно действие ще предизвика многократно по-силно контрадействие от Израел, а е възможно да стане повод и за пета война срещу Газа с опустошителни последствия.
По такъв начин в крайна сметка обикновените палестинци, а не Иран, ще платят цената.
"Хамас" вече понесе големи политически, икономически и финансови щети от налагането на американските санкции срещу Иран, респективно намаляване финансирането от страна на аятоласите. Това съвпада с наложената от Израел блокада на ивицата, както и с големите трудности, които му създава египетското ръководство, след като Кайро разкри, че някои фракции в тази палестинска организация са подпомагали по един или друг начин дейностите на "Ислямска държава" на Синайския полуостров.
Преди няколко седмици с посредничеството на египетските служби "Хамас" и Израел стигнаха до споразумение за прекратяване на враждебните действия и на самоубийствените атентати срещу израелските селища на палестинска територия срещу облекчаване на блокадния режим чрез допускане до сектора на стоки от първа необходимост, както и на някои артикули, които преди попадаха под възбрана от страна на Тел Авив. Освен това израелските власти се съгласиха да позволят на около 100 хиляди палестинци от Газа да влизат в Израел, за да работят.
"Хамас" не е готова да се откаже от подобно споразумение, нито да се заеме с нови авантюри. Освен това няма да разреши и на други екстремистки организации да го сторят. Лидерите на тази организация добре знаят, че това би дало повод на преживяващият политическа криза Бенямин Нетаняху да разруши Газа и по такъв начин да увеличи популярността си сред израелци в навечерието на поредните извънредни избори. Трябва да се има предвид, че Израел не прави разлика между различните организации в Ивицата Газа и държи отговорна "Хамас" за всякакви провокации, считайки я за политическата власт там.
Ирак: територията на конфликта
За Иран съседен Ирак представлява най-важната територия за осъществяването на имперския проект на аятоласите за доминиране на региона – "Шиитска дъга", ръководен досега от Солеймани.
Поради това те се стремят към използване убийството на генерала, за да изтласкат на заден план последиците от неотдавнашните народни бунтове в шиитските райони срещу контрола на Техеран върху съдбините на Ирак, осъществяван чрез корумпираните политически партии. Всички тези партии са представители на политическия ислям и са лицето на въоръжените проирански милиции, които са подменили конституционните институции полиция, армия и правителство.
През последните три месеца протестите в шиитските градове, които досега симпатизираха на Иран, сега преминаха под мотото "Иран вън от Ирак!". Протестиращи срещу тоталното иранско влияние дори горяха портретите на Хаменей и иранското знаме. Опожарени бяха и иранското консулство в Кербала и Неджеф, които са религиозните шиитски центрове в региона.
Иран създаде милициите "Ал-Хашд ал-шааби", които понастоящем наброяват около 150 хиляди души, въоръжавайки ги с най-съвременно оръжие, като паралелна армия. Тя представлява съчетание между революционните гвардейци и ливанската "Хизбула". Но "Ал-Хашд" понесе сериозни удари от страна на американците, които последваха атаките на бойци на "Хизбула" срещу иракски бази с американско военно присъствие. В резултат на тях беше убит един американски гражданин и бяха ранени трима американски военни.
При контраудара загинаха десетки техни бойци, включително и техният лидер, непосредствено свързан със Солеймани. Пак тази формация на иракската "Хизбула" организира и атаката срещу американското посолство в Багдад. Тя бе координирана от четирима от лидерите на "Ал-Хашд ал-шааби" и от шефа на Националния съвет за сигурност Фалих Файад. На свой ред това принуди държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео да разпространи снимките им в собствения си профил във Туитър, обявявайки ги за терористи.
Пак тази групировка продължи със заканите да атакува американските национални интереси след убийството на Солеймани и на Ал-Мухендис въпреки предупрежденията на Вашингтон.
Дали подобни закани са реалистични?
След палиативната иранска атака срещу базите в Ирак стана ясно, че проиранските милиции са получили разпореждания да не предприемат провокации, които биха дали повод на администрация на Тръмп за ответни действия. Още повече че Тръмп изпрати 800 военни от специалните си сили за справяне с кризисни ситуации за охрана на американското посолство в иракската столица. По този начин той отговори на исканията на някои от шиитските партии в Ирак за изгонване на американските войници от страната. Освен това Пентагонът съобщи за изпращането на 14 000 войници в региона и за създаване на пратформа за бомбардировачи Б-52 в базата Айн ал-Асад в провинция Анбар, която бе подложена на иранската атака.
Ливан: "Хизбула" срещу народа и кризата на властта
Лидерът на "Хизбула" в тази страна Хасан Насрала реагира много остро на убийството на иранския генерал, като заплаши, че тази загуба ще се превърне в стимул за победи. Въпросът е дали ще атакува американските войски в региона. Възможна и реалистична ли е подобна заплаха? Само на метри от централата на "Хизбула" в южните квартали на столицата Бейрут има американски инструктори в казармите на ливанската армия.
Анализаторите са на мнение, че включената в американския списък на терористичните организации "Хизбула" не се ползва с масова подкрепа на ливанското население, което от три месеца протестира срещу корумпираната политическа върхушка на власт. Същата власт, която от три десетилетия граби богатствата на страната и прикрива корупционните мрежи, ощетяващи гражданите на Ливан.
Насрала е човекът, който има пълен контрол на държавните институции и властовите лостове в страната. Това е постижение, което няма аналог в историята на Ливан. Именно поради това той няма да прояви авантюризъм, като се конфронтира с Вашингтон и Тел Авив, още повече че сегашната финансово-икономическа криза заплашва страната с фалит и че недоволните маси искат съставяне на неполитическо управление чрез изолирането на корумпираните партии, превърнали Ливан в "провалена държава".
Досега "Хизбула" не успя да наложи някаква приемлива за ливанците политическа фигура, която да състави правителство след оставката на Саад ал-Харири. Както е известно, последният се присъедини към протестиращите се и се обяви за съставянето на технократско правителство, което да изведе страната от тежката криза. Първа крачка в тази насока би било отварянето на банките, които отказват да изплащат на гражданите влоговете в твърда валута. Освен това всяка атака срещу Израел би наляла вода в мелницата на Нетаняху, който често обещава, че този път ще опустоши не само районите, контролирани от "Хизбула", и нейните бази, но и цялата инфраструктура на страната поради симбиозата между тази организация и държавата.
Хутите в Йемен – инструмент на Техеран срещу Саудитска Арабия
Вестта за убийството на Солеймани доведе до разцепление между юга и севера на Йемен. Докато на юг празнуваха, на север замълчаха.
Ръководството на движението на хутите, което е поддържано и въоръжавано от Техеран, очаквано се обяви за мъст за гибелта на своя покровител. Най-подходяща цел за подобни призиви са американските бази в Саудитска Арабия и Залива. Дали хутите ще осъществят заплахите си? Според достоверни източници хутите са получили предупреждение от Вашингтон чрез катарски посредници, че всяко нападение на американски интереси и войници ще доведе до разрушаването на позициите им.
В последно време американците затегнаха примката около врата на хутите, затваряйки всичките канали за военно снабдяване на техните въоръжени сили по море, въздух и суша. Тези мерки са насочени към принуждаване на тези бунтовници да седнат на масата на преговорите, за да бъде прекратена тази война и продължаващото разрушаване на страната. Споразумение може да бъде постигнато чрез поделяне на властта, разоръжаване и превръщане на движението на хутите в политическа партия, което да спазва правилата и държавните закони.
Поради всичко това убийството на Солеймани може би по-скоро ще даде тласък в правилна посока за преодоляване на йеменската криза, а може би и за преначертаване картата на този субрегион.
От гореказаното става ясно, че прокси организациите, на които Техеран разчита за реализирането на своя проект в Сирия, Ливан, Ирак, Ливан и Йемен, няма да могат да застрашат интересите на Вашингтон и Тел Авив. Това се дължи на новия силов курс на администрацията на Тръмп, както и на факта, че страни като Ливан, Ирак и Йемен вече могат да бъдат отнесени към категорията "провалени държави".
Що се отнася до Сирия, тя се намира изцяло под руско влияние. С други думи, всичките милиции, които се сражават на страната на режима в Дамаск и са номинално проирански, сега се подчиняват на руските разпореждания и условия. А това означава, че са част от руската политическа игра в региона, както и в отношението на Москва към САЩ и Запада. В този контекст бе и визитата на Путин на 8 януари т.г. в Дамаск и извикването на Асад да се срещне с него в базата Хмеймим, вместо разоговорът да стане в президентския дворец в Дамаск.
Това отправя три послания – първото е към Вашингтон и гласи, че Путин е господарят в Сирия и следователно никой няма да посегне на американските интереси и военно присъствие в тази страна. Същото послание е и към Израел. Третото послание е към Техеран и то е, че двете страни трябва да се придържат към съгласуваните договорки спрямо дейностите на милициите, контролирани от революционните гвардейци и "Хизбула".
Путин иска стабилност за Сирия. Всъщност, ако не бе руската военна намеса, отдавна режимът на Асад щеше да бъде свален. Съответно Москва използва Сирия като база за възстановяване позициите си в Близкия изток. Самият Техеран разбра, че след нападението срещу посолството на САЩ в Багдад и истериите в парламента на Ирак във връзка с прогонването на американските войски от страната Тръмп промени правилата на играта. Така че сега просто трябва да ги следва и да премине към фазата на преговори, които ще се провеждат при американски условия. Освен това Тръмп даде ясно да се разбере, че Иран вече не може да се крие зад милициите и че връзката между режима на айатоласите и тях вече няма разделителна линия.
Така че Иран е изправен пред две възможности:
Първата е да създаде пореден Солеймани, но това е сложен процес, който изисква дълго време за осъществяването му. Иран вече е затруднен да постигне целта си за доминация в региона. Втората възможност е Техеран да осъзнае, че е настъпил нов етап на военнополитическото взаимодействие на режима с външния свят – етапът "пост-Солеймани", който ще се характеризира с нарастващи трудности по реализиране на регионалната експанзия. С други думи, че се налага изборът на преговори със САЩ и Иран да се превърне в отговорна държава. Предстои да видим какъв ще е изборът на Техеран.
Препечатано от в-к "Дневник", 13 януари 2020 г.
